Илко Капелев: Restart? Но до кога...
Някой пак прави опит да натисне бутона за рестартиране на правителството… От драматичната за България зима на 2013 година, когато доста хора се превърнаха в живи факли в знак на протест срещу непоносимите цени на тока, до днес се смениха няколко правителства… Пръв ритна топката в чуждо поле [под предлог, че няма да допусне демокрацията да бъде окървавена] премиерът Борисов! Хитро изигран ход… На власт дойде правителството на Орешарски, което след външен натиск и режисирани вътрешни протести си подаде оставката… Така, както вече го писах преди време, след 300 дни протести едно правителство падна, като на негово място дойдоха две нови и така в рамките на една година три правителства управляваха България… Нека да се извиним един другиму, но такива опасни номера са възможни само под купола на българския политически цирк…
На 9 декември 2015 г., несъгласен с приетата от над 200 депутати поправка в конституцията [съгласно която в прокурорската колегия ще има равен брой представители на професионални и политически назначения], оставката си хвърли правосъдният министър Христо Иванов. Повод за сърдития му жест бе пренебрегнатото от мнозинството негово искане за съотношение в прокурорската колегия 5:6 в полза на парламентаристите. Премиерът Борисов не се подвоуми и прие оставката му в 15,45 ч. същия ден…
След неочаквания [или по-скоро очакван] политически акт на Иванов, в опозиция на правителството се обяви председателят на ДСБ от РБ Радан Кънев… Ден след него [като шумкари в нелегалност…] в опозиция излязоха и другите депутати от ДСБ. Не се ли повтаря погрома на СДС от сърдития навремето [в началото на 2000-те години] Иван Костов, който повече от година не проговори на журналистите, та след това учреди ДСБ, за да си има собствена чета?
Засега в кабинета от ДСБ остава единствено здравният министър Петър Москов… [Неговият устрем към министерския стол бе доста тежък и дълъг, за да си позволи сега безразсъдно да ритне този стол…] По този повод ген. Атанас Атанасов каза: „Не очаквайте от мен да съдя Петър Москов, макар че заслужава дърво…“
…И така ДСБ оттегли политическата си подкрепа от кабинета на Борисов. Според самия премиер това е начало на предизборна кампания за президент на Радан Кънев. Но сигурно няма да е пресилено ако то се определи и като начало на кампания за предсрочни парламентарни избори… „Спокойствието“ в управляващото мнозинство бе доста кратко. Отсега нататък политическата среда ще става все по-крехка и все по-нестабилна. Все по-лицемерна и все по-непредсказуема…
Restart… Но до кога? Всъщност сигурен съм, че българите безропотно ще преглътнат и този горчив хап… настъпилата наново какофония в българския политически живот. Тя не изненада никого, тъй като още при сформирането на т. нар. Реформаторски блок от слаби, почти нищожни съставни части, беше ясна неговата безперспективност. Тоест, „смъртта“ му, която все още не е настъпила окончателно, бе предизвестена. Съвсем друга тема е въпросът: Реформаторският блок ли е голямата беда на управлението на България днес?
14.12.2015 г.