На 21.02.2016г Камерният ансамбъл ''Дианополис'' изнесе вторият си концерт за тази година. Интересът ми към него бе подчертан и по-голям от друг път, защото гостуваше аржентински диригент. Разбираемо беше в програмата на концерта освен класиката, да бъдат застъпени, и включени произведения на аржентински композитори. Любопиството от афиша беше към името на Астор Пиацола. Един модерен и съвременен аржентински музикант и композитор/починал през 1992г./, майстор на тангото. Сполучливата оркестрация на тангото започва от него и днес е много модерно голяма част от симфоничните оркестри да включват в репертоара си Астор Пиацола. Как ли щяха да звучат от нашия КА ''ДИАНОПОЛИС'' под диригенството на аржентинския диригент.............................*, защото от нивото на музикантите зависи много, но от диригента още повече?

От доста време имам приятелски контакти със смесени семейства от чужбина. Често си говорим за изкуство и за опера, още повече, че едно от момичетата и в момента се занимава с оперно пеене. За краткото време, когато се задържаше в Ямбол, тя все се интересуваше, какво има в града от това изкуство и изяваваше желание да посети някой концерт. Е случи се на този.
За моя голяма радост и съжаление едновременно.

Не знам дали съм прав, но особено след като Илиевски стана диригент на КА ''Дианополис'', той бележи видимо развитие и е истинско удоволствие да присъстваш на концерт на ансамбъла. На мен ми беше ясно, че аржентинския диригент гостува по покана именно от него. В по-ново време не си спомням да ни е гостувал от там някой. И ето музикантите заеха местата си. Както си е редно концертмайстора даде тона. Музикантитите бяха в пълна готовност и настъпи неловкия момент от няколко минути в очакване на диригента. Нямаше кой да го покани и представи пред публиката. Точно на този концерт нямаше водещ. Появи се видимо смутен и притеснен. Нормално.

Концертът започна с ''Малка нощна музика'' на Моцарт, която е дирижирал и на други места и която нашия КА владее добре. Колкото повече концерта приближаваше своята кулминация, ставаше ясно, че той добре води оркестъра, а на аржентинската част беше артистичен и във вихъра си. Умело показваше на всеки един музикант кога да ''влезе'', кога иска повече /форте/ и кога по тихо /пиано/. И завършваше всяка част още по-емоционално и напълно освободено с отскок от гръб с лице към публиката. Имаше много красиви моменти в оркестрациите на тангата на Пиацола, за мен лично от първите цигулки.

Контактът между нас и диригента се осъществяваше чрез музиката. И тъй, като нямаше кой да го представи, в средата на концерта той се обърна с лице към нас и се представи сам. На испански. Нямаше преводач. След като нямаше водещ, беше редно да има поне такъв. Но... Естествено на нас испанският ни е втори майчин език и ние в залата - ''Синия салон'' всичко разбрахме. В края на концерта имаше няколко биса. Последния също приключи артистично от диригента. Събрал длани, опрени до едната страна на лицето и наклонил глава, той ни показа, че е време за поздравления, почивка и заслужен сън.

Официално поздравление нямаше. Цветя също. Бенефициентът отсъстваше. А беше редно да е там.
И така, одухотворени и извисени, коментирайки оживено, влязохме в близкото кафе. Кой каквото си поръча-поръча, а аз - чай с коняче. Ето тогава някой, /дявола или моя ангел пазител/ ми прошепна в ухото.
''Неблагодарник си ти, Учков Жельо, никъде в Европа няма да слушаш толкова добра камерна оркестрация на тангата на Пиацола, с натюр гостуващ аржентински диригент за....ЕДНО евро.
Жельо УЧКОВ
издател
--------------------------------------------
* Рамиро АРИСТА

за първия концерт счай виж тук.

yambolnews.net/index.php/drugosti/item/18824-жельо-учков-за-чай-с-коняче-и-билет-за-концерт