ПРАЗНА НЕДЕЛЯ, ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Празна, или Томина, се нарича седмицата след Великден, която завършва празничния цикъл. В библейски план е свързана с чудната мълва за Възкресението и с Тома, единствения от дванадесетте апостоли, който не повярвал в чудото. Тома искал да види своя учител с очите си, да пипне раните от гвоздеите, с които го приковали на кръста. Затова и на осмия ден Христос сам отишъл при невярващия свой апостол. Апостолът нямал никакво съмнение след това, но завинаги му останало името Тома Неверни, както и цяла неделя в празничния календар, в която невярващите да повярват.
Народът нарича тази седмица и "празна", защото през цялото време не трябва да се работи. В различните є дни се извършват няколко характерни обреда.

ИКОНИ

На иконите са изрисувани неверието на апостол Тома и доказателствата, които му дава сам Христос. Изобразяват Исус в центъра, със свлечено от лявото рамо наметало. Виждат се раните на гърдите му, на дланите, на нозете. Дясната му ръка е вдигната нагоре и апостол Тома сочи раната на гърдите. От двете страни на Христос симетрично застават апостолите. Дясната редица води апостол Петър.

РИТУАЛИ

На втория ден от празника (наричат го Разтурни или Разметни понеделник) младежи излизат извън селището, разделят се на две групи и търкалят група срещу група червени яйца. Вярва се, че това предпазва от градушка и предизвиква плодородие.
Обичаят "Мара Лишанка" се изпълнява в Светлата сряда от девойки, които са лазарували. Те правят кукла от три разноцветни чехъла, откраднати от бременни булки. Вмъкват чехлите един в друг. Най-отгоре за глава на куклата слагат червения. Като за истинска булка слагат було, сребър­ни накити и така натъкмена, лазарките я понасят с песни към реката. Там пак играят и пеят, умиват "лицето" на Мара Лишанка (както наричат куклата), умиват се и те самите и се надяват, че са направили добрата магия: няма змей да ги залюби, а добър момък, ще имат деца, ще са щастливи, ще е дъждовна и плодовита годината.
В сряда се играе и Ладино хоро. Участват пак момичета лазарки. Две от тях правят с кърпите си арка, под нея преминават останалите една по една, на последната припяват и наричат за момъка, който є е писан: какъв ще е, от какво семейство, с каква работа и най-важното – с какво сърце. На някои посочват и точното име дори. Неделята след Великден се боядисват отново яйца и се раздават, този път за душите на мъртвите.

Летен Петковден

В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка, макар че източноправославната църка празнува деня на Параскева-Петка на 26 юли.
Така се посочва по-древната връзка на името на светицата с петъчния ден, обвързва се двойният є облик – летен и зимен – със сезонната и стопанската цикличност. Като поставя празника на финала на великденския празничен комплекс, народът показва специално отношение към св. Петка, издига я до ранг на покровителка на небесните стихии – дъжд, градушка и слънчев огън.
Край църкви и манастири с името на светицата се вдига весел всенароден празник с борби, състезания, игри и, разбира се, с буйни хора. Курба­нът в чест на Лятна Св. Петка пази нивите от градушка и може да докара плодоносен дъжд. Изпълнява се и молебен за дъжд, на който символичното пръскане с вода трябва "да доведе" дъжда и плодородието. На връщане след празника всеки гледа да срещне бременна жена или майка с мъжко дете сукалче, защото те носят голямо щастие.
На Летния Петковден ритуално се обхождат нивите и градините – за предпазване от градушка и за плодородие.
Там, където светицата е патрон на местната църква или манастир, се правят общоселски и междуселищни сборове и панаири. На тях се събират и много болни, които принасят своя жертва, за да се излекуват. В Странджа вярват, че точно в полунощ срещу празника св. Петка се явява на извора във вид на бяла или златна патица. Който я види, мигом оздравява. Затова тази нощ болните се стичат на поляните пред аязмото на светицата и с надежда очакват чудото да стане.

ЗАБРАНИ

На осмия ден след Великден, понеделник, не се работи – против окуцяване на хората и добитъка. Не се ядат яйца – да не излизат циреи и пъпки по тялото.
На т. нар. Петковска задушница (задушницата след Великден) стопаните не впрягат добитък, за да не се разболява.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на третия ден на Великден има мъгла, пчелите през годината ще са добри.