Почитания, традиции, ритуали, гадания, народна метеорлогия...
Вярва се, че това е ден на светците, че на него Господ опрощава греховете на покаялите се от сърце грешници. На този ден е умрял и преподобният Симеон Стълпник през 460 г. на преклонната 103-годишна възраст.
Симеон Стълпник е покровител на селскостопанския труд. От септември започва народната календарна година. Когато прибира плодовете на труда си и засява бъдещите кълнове, българинът завърта календара отначало. Затова и първият ден от тази нова трудова година има особен тайнствен и магически смисъл, по него се гадае и се предсказва за всичко онова, което ще се случи.
Традицията повелява, че на този ден се освещава заедно с китка босилек семето за посев - пшеница, ръж, ечемик, грах и т. н. В семената се слагат също нанизани на червен конец червени чушки, плодове, орехи, пепел от бъдника, сребърни монети.
При връщане от църква се ходи на засяване. Ритуалът е празничен, участниците в него са с нови дрехи, колите са украсени с цветя, воловете са окичени също с цветя, на роговете им се слагат малки кравайчета. Жената обикаля три пъти около колата с добитъка и ръси пепел от Бъдни вечер. Ако ги обиколи с жар, работата им ще спори. На места пред колата се коли петел - „курбан за св. Симеон". Накрая стопанката отваря широко портите, подава в нова торба варена кокошка, бяла погача, баница и орачите тръгват. Ако времето не е подходящо, засяват се само няколко бразди. Засява се на пълна месечина и при изгрев слънце. На заораване воловете се поливат с вода - да им е лесно при орането, както „лесно ходи водата". Покрай когото минат воловете, всеки става и им прави чест, за да орат лесно земята. На воловете и ралото връзват червен конец с мъниста (да пази от уроки, лоши очи) и бяла кърпа (да е бяло житото).
Босилекът е божие цвете и има апотропична, предпазна функция. Оставя се на нивата да пази от беди, болести, порои, дъждове.
На засяване за храна се приготвя задължително нещо усукано, за да се суче късметът. Меси се зелник, който заедно с тепсията се носи на орачите. Остатъка от него закопавали в нивата, та и късметът да остане там и да не се разнесе. Воловете се захранват ритуално с прясна пшеничена питка. Питата си орачът разчупва на четири парчета: първото хвърля на изток, към слънцето, второто дава на воловете, третото заравя в земята за синурника - змията, стопанин на нивата, четвъртото изяжда сам. Костите на кокошката заравя в първата бразда.
От питата, която се разчупва у дома, първият залък се оставя пред вратата за невидимия дух, покровител на къщата.
На 1 септември е добре да се употреби нов съд.
На Симеоновден започват бруленето и събирането на орехите.
На този ден не се слага опушен съд върху огъня, защото ще се развали житото.
Не се дава нищо от вкъщи, за да не се изнесе берекетът от дома.
Когато се тръгва за пръв път на засевки, не бива да те срещне човек с празно. Иначе ще се случи беда, ще се разболеят воловете, ще се счупи плугът и пр.
Не се перат и не се простират бели дрехи, за да не бъдат житните зърна празни.
На Симеоновден можем да предскажем какво ще бъде времето през цялата година, която за българина започва от септември. Достатъчно е да сложим сол в дванадесет люспи от лук, наричаме ги за всеки месец от септември натам, оставяме ги да пренощуват, най-добре под звездите, а на следващия ден гледаме разтопила ли се е и как солта в тях. Колкото повече сол се е разтопила, толкова по-дъждовен ще е месецът, за който е наречена люспата.
Каквото е времето на 1 септември, такова ще е през целия декември. Ако на Симеоновден е ясно, есента ще е топла, а зимата - снежна, ако е облачно, зимата ще е кишава.
Животните също дават сигнали на стопаните си за идващите дни. Ако в този ден кучето лежи, свито на кълбо, зимата ще е люта. Ако спокойно се е опънало на земята, чака ни мека зима. Вечерта на Симеоновден овчарите хвърлят гега или брадва в кошарата и на сутринта гледат лежали ли са върху нея овцете или не. Ако са легнали, тежки зимни месеци се задават.
Септември е месецът с първото „р" в името, значи и с първия намек за есен и зима, за два нови сезона на дъжд, студ, виелици, време, за което човек трябва отрано да се подготви, като чете онези тайни и невидими знаци, които природата непрекъснато дава.
Сигурен знак е времето през първите дни на септември. Ако на 1, 2 и 3 септември то е ясно и
слънчево, времето съответно през януари, февруари и март ще е хубаво. Ако вали или е облачно или ветровито, зимата, която идва, ще е лоша, кишава и дъждовна.
Дните от 1 до 12 септември могат да покажат какво ще бъде времето през цялата година от януари насетне. Началото на деня пък подсказва за времето през първата десетдневка на съответстващия месец, обедът - за средата, вечерта - за последните му десет дни. Ако през този дванадесет-дневен период времето е лошо, цялата следваща есен ще е суха.
Ако на Симеоновден е цъфнал синият минзухар (кърпикожух), зимата ще е продължителна, пролетта трудно ще се справи със студа и снега и ще закъснее.
Ако прехвърча сняг, пчелите ще се роят и ще има мед.
Ако на 1, 2 и 3 септември в жълъдите има червеи - годината ще е плодородна, ако жълъдите са празни - годината ще е гладна. Ако на 10 и 12 септември времето е ясно, овошките и лозята ще са плодородни и виното ще е добро. Ако обаче през септември прогърми, овошките ще се развалят.