Вечерям мрак и пия тишина.
За сол съм сложил камък от морето.
Във него има две сърца.
Аз нямам нищо, твои са и двете.
Вечерям мрак, защото ти си тъжна.
Дъждовна. Нощна. Есенна почти.
А пия тишина, защото лъжа
Вечността, че можеш да мълчиш.
Вечерям мрак, защото в него има пеперуди.
Но аз не мога с тях да плача.
Засищат ми глада, но винаги се чудя
защо така ми пърхат във стомаха.
Вечерям мрак и пия тишина.
А Вечността седи и чака...
Благодаря за тишината.
И за мрака.
Карлос Гарсия Мендес.
препоръчано от Р. Бакалова.