НАЛУДНИЧАВА, ПРОВОКАТИВНА И ЗАСЛУЖАВАЩА НАШЕТО ВНИМАНИЕ ИЗЛОЖБА.

„Пейзажистът трябва да представя природата не такава,

каквато е в същност, а такава,

каквато живее в паметта на художника.“

Каспар Фридрих

Навръх Европейския ден на победата Художествена галерия „Жорж Папазов“ ни достави удоволствието да присъстваме и да се докоснем до една, меко казано некомфортна изложба. Художникът Николай Тотев гостува на родния си град, напуснал го твърде млад. И се завръща с тази изложба. Изложба налудничава и провокативна поне за мен. На пръв поглед картините са стъписващи. Няма да е учудващо, ако зрителя се запита „Ама това нормални картини ли са. Може ли така да се рисува.“ Защото на картините са изобразени и ни гледат чудати същества с деформирани лица и с големи очи. Обаче, ако преодолее лекия шок и стъписването и реши да отговори на провокацията на художника, той, зрителят, ще се запознае с една друга реалност, една друга, но все пак существуваща действителност. Често ние не я забелязваме или по-скоро не искаме да я забележим. Обаче, художникът е впечатлен от тази реалност. И не само това. Тя е в паметта му. Наслагана в образи от различни психични състояния и преживявания. На първо четене тази реалност е грозновата. Та какво толкова красиво може да има в картината „Хоро“. Странни човекоподобни същества състоящи се от костна система и епидермис. И уж са на хоро, а са се захапали един-друг. Всъщност образите са съвсем реални. От какво се е абстрахирал художника. Отговора за мен е: от белтъка. А той е живота. Форма на съществуване на живота. И умира при 42 градуса по Целзий. Картината изпълнена в тази тоналност създава усещането за още по-голяма горещина, атмосферата е нажежена, но изглежда съществата не забелязват това, унесени в своето хоро.

Трябва да подчертая, че в картините си Николай Тотев по-често е многопластов, с повече от една идея или послание. И това при привидната наивност и опростеност на образите. Много често тази образност е сведена до пестелива символичност. За пример може да ни послужи картината „Свят за двама“. В случая светът между жертва и хищник също е свят за двама, между доброто и злото, а двата гълъба ни препращат към света на мъжа и жената. Истината може и да е една, но действителността има повече от едно лице.

Някои естети в някои от картините, причисляват художника към течението Арт Брут или Аутсайдър. Или търсене вдъхновение и изобразяване живота на „отхвърлените“ от обществото, в „примитивните“ прослойки. Картината „Натюрморт с риба“ е много характерна в това отношение, защото тя няма много общо с класическия натюрморт. Дали ще е с дивеч, плодове или цветя, натюрморта трябва да достави радост за сетивата и от тук усещането за хармония и красота. Натюрморта на Николай Тотев е съвсем различен. Тук всичко е разхвърляно, а така нарисуваната риба създава усещане за всичко друго, но не и за красота и хармония. Но това е културата на това битие. Затова и реализма на художника в неговото отразяване е толкова плътен.

Още нещо искам да отбележа и това нещо е погледа на художника към света. Николай Тотев притежава изключителна сетивност при възприемането и отразяване на действителността. Погледнете автопортрета му с неговото червено, горящо око. Толкова изненадано и учудено от това което вижда. Сам той ми сподели на изложбата, че щом спре да се учудва на живота, той е приключил като художник.

Ще завърша с още една мисъл на големия немски художник Каспар Фридрих, за когото специалистите казват, че картините му ни водят в страната на сънищата. Николай Тотев в работите си не само ни води, но и ни потапя дълбоко в тях. „Художникът, пише Каспар Фридрих, който се осмелява да ни измъчва с точно изображение на природата, се нагърбва с ролята на Твореца. Той всъщност си остава обикновен. Но ако смирено се опитва да ни покаже собственото си отношение към великата природа, тогава напълно заслужава нашето внимание“.

Жельо Учков

издател и наивист