АС Ямбол отмени действия на бившия Областен началник на "Пътна полиция"Ямбол  Румен Славчев.
Славчев вече като служител в ОП „Платени зони за паркиране”  неправомерно е поставил скоба на автомобил, намиращ се в Синята зона...Глобеният водач докарал бойлер на познат и му помогнал да го занесе до жилището му. Забележете за какво става въпрос - Спрели,  занесли бойлера, оставили го и като се върнали вече имало глоба. Основанията на Съда - мястото било в обхвата на Зоната, но не било маркирано, че е.такова ..Странно,че областният началник на ПЪТНА ПОЛИЦИЯ не знае това...

Спокойно Ще ги маркират всичките места,  А СИНЯТА ЗОНА ЩЕ РАСТЕ, ЩЕ РАСТЕ..А може и ВАС, където може да се обжалва делото, да вземе Решение, че решил ли е ОбС да нарече нещо Синя зона, водачите са длъжни да го знаят...Най-лесно се решава това като ОбС вземе Решение към данък а за МПС да се добавя автоматично такса СИНЯ ЗОНА. А на  всички входове на Ямбол се поставят указателни знаци ВНИМАНИЕ ГРАДЪТ Е СИНЯ ЗОНА...
..

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 101/27.6.2017 г.

Гр. Ямбол, 27.06.2017 г.

 

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Ст. П. разгледа докладваното от председателя адм. д. № 130 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Д.Г.Н. *** против Принудителна административна мярка – „принудително задържане (скоба)” на  ППС от 27.04.2017 г., разпоредена от Р.  С. – * в Общинско предприятие „Платена зона за паркиране” - Ямбол, обективирана в Констативен протокол № 001670/27.04.2017 г.  Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, участва лично  и с упълномощения от него процесуален представител. Последният поддържа  жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.   С нарочна молба от 06.06.2017 г. се претендира  и за присъждане на направените по делото разноски,  като е приложен и списък на същите.

Ответната страна –  Р.  С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият не изпраща и процесуален представител, като не взема и писмено становище по депозираната жалба.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: 

На 27.04.2017 г. жалбоподателят Д.Г.Н., превозвал със собствения си лек автомобил  „Р.” с рег. № У 1775 АВ бойлера на свид. Д. до дома на последния, находящ се на ул. „Ц.С.“ * в гр. Ямбол.  За целта жалбоподателят паркирал автомобила си в близост до жилищната сграда, в която живеел Д. и след като му помогнал да качат въпросния бойлер до дома на свидетеля, двамата се върнали обратно до автомобила, но видели, че на последния са поставени скоби. Намиращите се там служители на ОПТ „Платени зони за паркиране“ попитали защо автомобилът е спрян там, като заявили, че „там е пешеходна зона“.

Видно от приложеното към делото Съобщение № 01670/27.04.2017 г., същото е поставено на автомобила в 11:48 часа, като в него е посочено, че същият е паркиран  без да е заплатено   за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 5 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на предното ляво колело на автомобила. Съставен бил  и Констативен протокол №  001670/27.04.2017 г.,  от който се установява, че скобата е била демонтирана в 11:52 часа на същата дата след заплащане на сумата от 20 лева.

По делото не се спори нито за времето, нито за  мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя. Спорът се заключава в това, попада ли  въпросното място в обхвата на т.нар. „Синя зона“ и дължи ли се плащане за паркиране на същото.

По делото са представени Заповед № РД/02-00038/21.01.2016 г.на Кмета на Община Ямбол, както и схема с обхвата на „Синя зона“ – Ямбол, на която е посочено мястото на паркиране на процесното МПС. В тази заповед , на осн. чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, Кметът на Община Ямбол е  определил обособени зони за платено кратковременно паркиране, като посочената в констативния протокол улица „Ц.С.“ фигурира в т. 12, т. 13, т. 14 и т. 15 от същата. В приложената от ответната страна схема с отбелязване на точното място, на което е бил паркиран автомобила  обаче се установява,  че същият не е бил паркиран на самата ул. „Ц.С.“, както се сочи в констативния протокол, а на тупик, разположен перпендикулярно  на тази улица. Същото е видно и от представената от  жалбоподателя разпечатка от Google Earth,  а от изготвените и приложени и от двете страни по делото снимки се установява, че на мястото, на което е паркирал  автомобила си Н. липсват каквато и да било маркировка  и пътни знаци.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Обжалваната принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. С властническото волеизявление се разпорежда поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство – „скоба”, като за водача на превозното средство възниква задължението да заплати определена сума, за да бъде демонтирана скобата. В конкретния случай, с предприетото на 27.04.2017 г. принудително задържане на принадлежащия на жалбоподателя автомобил с рег. № У 1775 АВ, органът, който го е постановил, временно е осуетил ползването на автомобила, т. е. засегнати са права на жалбоподателя. В този смисъл процесната принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.  Жалбата против нея  е подадена  в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

 За  да е  законосъобразен един  акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в  изискуемата форма, при спазване на  административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона.  Липсата на която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт  и е основание за отмяната му.

Видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП,  в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като ал. 3 предвижда, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за заплащането й от водачите. Службите за контрол, определени от кметовете на общините  използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство (чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП). 

В настоящия казус от данните по делото, и преди всичко от Заповед № РД/02-00482 от 12.08.2013 г. и Заповед № РД/02-00038 от 21.01.2016 г., и двете на Кмета на Община Ямбол и  приложената схема с обхвата на „Синя зона“ в гр. Ямбол става ясно, че мястото, на което е паркирал Н. действително попада в границите на тази зона.  Това обаче не означава автоматично, че всяко място, което попада в обхвата на „Синята зона“ представлява обособено място за платено паркиране. Този извод следва от  разпоредбата на  чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която местата за  платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.    По делото липсват доказателства, от които да се установява, че изискванията на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП са били спазени. Нещо повече,  както от представените  от двете страни по делото  фотоснимки, така и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. е видно,  че на въпросното място към процесната дата – 27.04.2017 г.  не е имало нито пътна маркировка, нито пътни знаци, а знак е поставен впоследствие. При положение, че не е доказано мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя да е било обозначено като такова  за платено почасово паркиране с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, така, както изисква чл. 99, ал. 2 от ЗДВП, то  същият нито е бил длъжен, нито  е могъл да знае, че е налице забрана за паркиране, освен чрез надлежно заплащане.  

С оглед всичко гореизложено единственият извод, който може да се направи е,  че оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото, основателна се явява и претенцията на жалбоподателя  Н. за заплащане на направените от него разноски по делото, поради което Община Ямбол, специализирано звено на която е и ОП „Платени зони за паркиране” - Ямбол следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 313,50  лева, съобразно приложения списък  на разноските.

Водим от горното,  Я А С, пети състав

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка „принудително задържане на  пътно превозно средство” чрез поставяне устройство тип „скоба” на лек автомобил  марка  „Р.” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, ж.к „З.Р.“” ***,  приложена на 27.04.2017 г. от  Р.  С. - * в ОП „Платени зони за паркиране” към Община Ямбол.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на Д.Г.Н. сумата от 313,50  (триста  и тринадесет лева и 50 стотинки) за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на  обжалване с касационна жалба  пред  ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,  че е изготвено.

 

 

                              СЪДИЯ: П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/