Началото на Книга на свободата...:


Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта...
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с "Мила"
в часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
не епитафия!...

Христо Фотев