Полк. (р) Красимир Вълев: Значението на Балканската война е огромно за България


- Полк. Вълев, с какво свързвате днешния ден?

- На днешния ден преди 100 години в град Стара Загора, в катедралния храм „Св. Успение Богородично”, цар Фердинанд обявява манифеста за началото на Балканската война. В него той казва, че „ние ще изпълним националния идеал за обединение на всички българи… нашето дело е право и свято, защото водим война за освобождение на братята християни… Ето ние почти 35 години се радваме на свободата, а те продължават да са под турско робство.” Редно е да кажем, че Българската армия успява да мобилизира за 2 денонощия ресурс, възлизащ на близо 680 хил. души, което представлява 220-процентно изпълнение на планираното и 40 процента от мъжкото население. От този ресурс се формират 3 армии с обща численост 350 хил. души с 1 500 оръдия, картечници, авиация и пр. Не трябва да пропускаме факта, че те са въоръжени с най-модерните пушки и карабини „Манлихер”, заслуга на нашия съгражданин, каргонлията, генералът от пехотата Стилиян Ковачев. Същият живее повече от година в Германия и прострелва лично всяка партида от посочената марка пушки и карабини.

Мит ли е героизмът на българския войник?

Определено не е мит. Както казваше моят учител от Военна академия „Г.С. Раковски” полк. Петко Йотов „всяка майка войник не ражда. Три са майките в света, които раждат войници: това са българката, рускинята и германката”. Тъй като говорим за Балканската война, нека посочим няколко примера. Първо, с началото на мобилизацията не само от всички краища на България, но и от всички краища на Европа, Америка и други континенти, се стичат българи на различна възраст, образование, професия, които се записват доброволци преди дори да са видели своите съпруги и деца жизнерадостни, усмихнати… Както поетът казва, „отиваха като на сватба”. Нека на второ място посочим примерът с командира на 42-и пехотен полк Тилю Колев, който рано сутринта на 9 октомври е пронизан от вражески куршум. Куршумът преминава през едната лопатка, засяга гръбначната кост и спира в другата лопатка. В такова положение той ръководи боя през целия ден, продължава и на 10 октомври. Чак в късния следобед на 10 октомври позволява на медицинските органи да го превържат. И като трети пример искам да посоча, че в началото на 90-е години аз имах късмета и честта като представител на 7-а мотострелкова дивизия /наследник на 3 Балканска дивизия/ да присъствам на 99-ия рожден ден на капитан о.з. Гарабед Кеворк Печеян, който бе организиран от Министерството на отбраната – човек с изключително свежа и силна памет, на тази възраст говореше свободно 5 езика (български, арменски, руски, турски, немски) и изучаваше английски. В един момент от тържеството той преразказа случая с предаването на Шукри паша на генерал Радко Димитриев – командващ 3 Българска армия. Предварително е било известно, че по заповед на пашата (генерала) са били скрити всички офицерски саби с цел да се избегне ритуалът по предаването. Но при пристигането на ген. Радко Димитриев наш офицер буквално тиква в ръцете на Шукри паша една турска войнишка сабя. И тогава Шукри паша на колене, със сабя в ръце, поглеждайки към небето, казва: „Във всяка война има победители и победени. Ще ми прости аллах, но аз не вярвам да има в този момент в света по-храбри воини от българските. Затова аз като турски генерал не се срамувам, че съм победен!”

Как армията на една малка България успява да победи една имперска армия?

Нека да започнем отговора на този въпрос по следния начин. Преди всичко да видим какво сочат цифрите, обуславящи демографския и икономически потенциал на страните-участнички в Балканската война в този момент. България към 1912 г. е с площ 96 345 кв. км, население – 4 430 хиляди, мобилизационен резерв – 714 хиляди. Сърбия – площ 48 303 кв. км, население – 2 млн. 910 хил., мобилизационен резерв 400 хиляди. Гърция – площ 63 211 кв. км, население 2 млн. 630 хил., мобилизационен резерв – 300 хиляди. Черна гора – 9 хил. кв. км, население – 247 хиляди, мобилизационен резерв – 30 хиляди. Или общо за Балканския съюз се получава територия 216 859 кв. км, население 10 млн. 217 хил., мобилизационен резерв – 1 млн. 444 хиляди. Османската империя разполага с територия 2 983 хил. кв. км, население – 24 млн. 800 хил., мобилизационен резерв – 1 милион души. При тази ситуация очевидно няколко са факторите, които определят победата. Първо, мотивацията на българския войник – освобождението на братята християни. Второ, хармонията от предвидливост, разпоредителност, инициатива и храброст. Трето, въоръжението с най-модерната за времето си пушка и карабина, подготовката на войници и сержанти и особено на офицерския корпус. И четвърто, командата „След мен, юнаци!”, а не „Напред, юнаци!”, съчетана със секретното българско „оръжие” – българският боен дух.

Как Военен клуб – Ямбол ще отбележи тази славна годишнина?

За отбелязването на 100-годишния юбилей Военният клуб съвместно с всички военно-родолюбиви организации в Ямбол има разработен план за честването на 100-годишнината от Балканската война. В него са предвидени тържествени събрания, концерти, тематични вечери. Знаете, че неотдавна представихме книгата на Михо Стоянов Михов – „Стоян Индже войвода”. Авторът е съименник на подпоручик Михо Стоянов от село Добрич, побил знамето на 29 Ямболски пехотен полк на „Султан Селим джамия”. От 28 до 30 септември бе организирана екскурзия до Република Гърция под наслов „По пътя на балканци”. Предстоят изложби, представяния на книги, срещи и др. Така например на 1 ноември във ВК – Ямбол ще представим книгата на нашия съгражданин, краеведът-доктор, подполковник от запаса Илия Бахаров – „Бащино огнище”. Активно участваме и подпомагаме процеса за възстановяването на автентичния портал на 29 Ямболски пехотен полк чрез снимки, скици, издирване на 5-те автентични плочи и координация на усилията на всички родолюбци, заинтересувани от това.

Какво е значението на Балканската война?

Тук бихме могли да използваме всякакви изрази и епитети. Можем спокойно да кажем, че значението е огромно както за нашето настояще, така и за нашето бъдеще. Част от това значение нашите предци лаконично са отразили на най-важната сграда в столицата ни – Народното събрание: „Съединението прави силата”. Друга част от значението на Балканската война се състои в това, че ние сега, 100 години след това събитие, трябва да си зададем въпросите: кои сме, от къде идваме,, накъде отиваме, какво искаме, как да го постигнем… Казано по друг начин, не сме направили основните и най-важни изводи от уроците на войната, свързани с единението на българския народ и нация, нашата независимост и национален идеал.

                                                              „Ямбол свят"

Полк. (р) Красимир Вълев е роден на 14 април 1956 г. в с. Борисово, обл. Ямболска. През 1975 г. завършва ОТЕТ „В. И. Ленин” в гр. Пловдив, а по-късно – през 1979 г., ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново. През 1988 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски”, а през 1994 г. – „Пи-ар” академия.
    Общо в редовете на Българската армия е служил 27 години.
    От 2005 г. е областен председател на СОСЗР – Ямбол.
    От 2009 г. е началник на Военен клуб – Ямбол.