„Върви, народе, светлината
е в края на един тунел.“
Камелия Кондова
...
Върви към светлината във тунела!
Най-важното е да вървиш напред!
Била държавата ни дала-взела,
била робиня на отровен, миров ред.
Върви, не спирай поробени
довчера от едни а днес от други.
Не се гаси, което ти изгаря вените,
върви, ще паднем сварят ли ни спрели.
Додето робството забравим, вървете!
Със чела високи, че свещен е
езикът на дедите ни „Бог с нас“ мълвете
ще минем и през туй кръщение!
И ще ни бъде - възродени
във бъднините уморено горди!
Защото сме от изгреви родени,
възкръснали от пепелта на сган и орди.
Така да е, върви не чакай!
Отгоре гледат и ликуват
как с ум, сърце, душа и лакти
се молим и как разпнатия чува!
Помни че буквите са свещи
и код божествен е езика!
“На него глаголим ли няма да сме леш!”-
на български Паисий ни повика.
Раковски и Берон, и Вазов,
и Ботев, Йовков и Пелина,
езика светлия да пазим
заръчаха, че той ни е родината.
И времето е в нас, така е
и Дякона е всякой, който помни,
че ще прогледа, онзи дето знае,
че няма път и мир безродника.
Шевица са ни буквите магични
а музиката на кръвта орфеева
извезва във небето стих мистичен
за рожбите на воини и светли деви.
Върви, пък ако паднеш морен
ще ни повдигне оня дух вековен
развявал конската опашка и байрака,
духа в крилата, пил вода от корена.
Кръстосал дух и меч на кръста,
помни че в името Христово,
кръвта попила в черноземна пръст
ще ражда едър плод и семе ново.
Върви към светлото в тунела!
Не спирай – има край пустинята!
Децата ще се върнат даже побелели
да легнат тихо в скута на светинята.
из Обикновените стихове
на Момчилова
/Соня/