Частната художествена галерия Красимир Стойчев отбеляза своята дванадесет годишнина с една впечатляваща изложба. На нея бяха показани творби от фонда на галерията а така също и съвсем нови неща направени, за да бъдат изложени специално за юбилея. Бяха показани живописни платна и малки пластики на утвърдили се и направили вече име художници както от града, така и от страната. Трябва да се отбележи и това, че бяха показани неща и на творци директори на галерии в областни центрове от страната. И това няма как да не направи впечатление и да говори за ниво.
Тук е със свои картини-пейзажи Стефан Качаков: „Предчувствие”, „Всичко в бяло” и „Романтичен пейзаж”. Бих ги определил като: Реализмът на детайла.Това, което е характерното за пейзажите на Качаков са няколко елемента: приказност, баладичност и мистика. Гледайки пейзажите, очакваш всеки момент да се появи някой приказен герой или тясна горска пътека да се губи в далечината - нататък към неизвестното.
Дона Неделчева – „Непознато място”. Със своите сини и зелени ленти, и нюансите им на пръв поглед в своите картини оставя усещането за известен скептицизъм и хладина. Но тя намира баланса. Много често нежността оптимизма, топлината се крие зад ъгъла на върха на жълтия, а понякога и на розовия цвят.
Кольо Костов – „Конструкции 1,2,3”. Тази тема засега е водеща при него и всяка следваща картина е все по-впечатляваща. Като Конструкции 1,2,3. Свежи и изчистени и завладяващо колоритни. Въпросът, който си задавам е затваря ли ни в пространствата на тези конструкции той или провокира нашето въображение за излизане от тях. В крайна сметка всичко конструктивно е плод на въображението.
Коста Стоянов – „Асоциация”. Формирал се под влиянието на социалистическия реализъм той търси и намира нови пътища и нови живописни форми в новото време. Мисля, че картината му е нещо от рода на абстрактни елементи от минал период. Тези негови картини бих ги обобщил /ако имам право/ така: „абстрактният социалистически реализъм” на Коста Стоянов.
Димитър Каратонев – „Акварел 1,2,3,4”. За акварел - изключителен реализъм, богатство на колорита и нюанси на цветовете. И това чувство за светлина на основата на белия лист. Превъзходно.
Георги Динев – „Утро”. Е, това бе изненада за мен. Последните ми впечатления за него бяха от изложбата „БЯЛО” на галерия Жорж Папазов. И тази картина правеше впечатление, не защото беше на централно място. И изведнъж „УТРО”. Художникът е уловил краткия миг на това утро с изключителен реализъм и богатството на нюансите на нощта и задаващото се утро. Със своята пурпурност, то сякаш приканва нощта да си отива, ала тя още се спотайва в тихите улички на пристана. Това е утрото, което сварва рибарите дълбоко навътре в морето, вече хвърлили своите мрежи и чепарета. А тази хрумка на художника да очертае контурите на къщите притихнали в нощта и лодките в бяло придава на картината известен сюрреализъм. Тук според мен се крие част от магията в картината.
И накрая няколко думи за чудака Красьо Стойчев. Защото в днешно време да поддържаш 12 години частна галерия, чийто фонд става все по-богат и с висока художествена стойност на произведенията си е истинско чудо. Това чудо е приноса на галерията в оформянето на ямболската духовност.
Жельо Учков – издател
и естет наивист
На сн. не е авторът, а Красимир Стойчев.
Галерията е на ул. Цар Иван Александър /срещу страничния вход на Г "Васил Левски"