Въпросът защо се случва този мъчителен политически хаос в България директно кореспондира с разлома, който остро протича в американската държава. Вътрешната война в САЩ между двете политически концепции за организиране на света, на Демократическата партия и на Републиканската, се прехвърля по абсурден и бих казала даже възмутителен начин спрямо политическите елити в съюзническите държави. Демократическата партия, поемайки властта в САЩ, се зае да преформатира политическото пространство в сферите на американското влияние. Започна истинска оперативна война срещу тези политически елити, които не споделят с ентусиазъм глобалната доктрина, които са по-консервативни, по-близки идеологически до Републиканската партия в САЩ, които са по-силно национално ориентирани. Като най-общ щрих може да се каже, че зад Републиканската партия на САЩ стои основно промишленият капитал. А кръговете около Демократическата партия са свързани изключително с финансовия, спекулативния капитал, който има нужда от бърза пропускливост на националните икономики, от нетериториалност на пространството, от квазидържавност, от извличане на националния суверенитет и заместването му с наднационални, тоест глобални механизми за управление. Затова доктрината на Демократическата партия в основата си представлява борба за разрушаване на националната държава като обществен институт. В момента на власт във Вашингтон е най-космополитната и най-безотговорната към националната рамка прослойка на американския елит.

Глобалистката доктрина използва някои трасета: изтриване на историческата памет, която държи националното съзнание будно и свързва индивидите в нация; отслабване на правоохранителните структури и службите, свързани с националната сигурност, за да се постигане състоянието „слаба държава“, или както казва Зигмунт Бауман, „невъзможност за автономно управление“. Логично глобалният неолиберален модел се легендира през ползите за атомизирания индивид, през различните видове потребителски и сексуални свободи, през зависимостта от консуматорския модел. Всъщност става дума за елиминиране на държавата като фактор, като административна и политическа пречка пред оплячкосването на последните базови ресурси, които буквално изграждат националната власт и националната сигурност – водни ресурси, енергийни източници, земя, военно-отбранителен капацитет. Изваждането на тези ресурси и техните трасета извън контрола на националната власт превръща тази власт в хартиен тигър, в нищо. Наблюдавахме много отблизо такъв опит за светкавично хищничество при управлението на ПП. Тези хора произтичат и са единосъщни с глобалистката доктрина. Те буквално започнаха да унищожават поетапно държавата. И никой не е в състояние да ги убеди, че носят отговорност за делата си пред когото и да е в България. Те са типични образци на глобалисткото разграждане на смисъла на националната власт. Те произвеждат антидържавност. Но най-парадоксалното е, че независимо от необратимите щети, които нанесоха, и че активностите им до една бяха свързани с разрушаването на базовата основа на държавността, тези хора продължават да претендират за властта, да се обявяват за „добрите“ и да разчитат на магическото невежество на електората. 

ПП получиха вече своя шанс да ни управляват не заради своите качества. Те получиха изобщо някакъв шанс, защото Демократическата партия на САЩ разгърна тихи или по-шумни наказателни корекции върху политическите елити в няколко държави, общували много добре с тръмписткия Бял дом в предишния мандат. Най-грубо това се случи и все още се случва в Израел. Там Биби Нетаняху, който е изключително близък до Тръмп, който е консерватор и отдавна има противоречия с Демократическата партия, е атакуван толкова остро и драматично, че вече се заговаря за гражданска война. Любимите инструменти в технологията на американските демократи са сатанизиране през медийната и публична среда, употребата на вербални бухалки като „корупция“, „антидемократично“, „съдебна реформа“, през които се настройва обществената когнитивна матрица. В тази серия на удари по консервативни политически елити попадна и ГЕРБ. Американските демократи пожелаха да наложат у нас свой нов властови екип, взет на ръчно управление. Съвсем отделен е въпросът дали ПП оправдаха очакванията на конструкторите си. Но за конструкторите дори и лошата кукла е по-добра от един умен, отговорен държавник, който не е готов да разрушава националната рамка.

Апологетите на неолибералния глобализъм са срещу всички национални идентификатори, включително история, национални герои, национални празници и пр. Всеки опит за политическо решение, обърнато към националния интерес, се заклеймява като ретроградно, несъобразено със съюзния интерес и се приравнява на опасен национализъм, фашизъм и деградация към архаични практики. Съответно силните лидери и националноотговорните партии се етикетират като недемократични и/или корумпирани и с тях се започва война. Тази война протича през наднационалните мрежи за влияние, изградени от САЩ върху финансови донорства от различни институти за „изграждане и подпомагане на демокрацията“. Демократическата партия в най-голяма степен наследи практиките за работа с NGO-та и групи за граждански инициативи, през които се действаше за разграждане на комунистическите режими, т.нар. мрежи на Сорос. И когато разломът между неолибералните глобалисти и републиканските консерватори в САЩ започна да се разширява, т.нар. американски левичари започнаха да употребяват когнитивното оръжие и изработените механизми за цветни революции, за мрежови и информационни оперативни мероприятия дори вътре в самата Америка, срещу своите вътрешнополитически опоненти - републиканците. 

В този смисъл появата на ПП, а сега и на коалицията ПП/ДБ трябва да се разглеждат не като „добрите“ срещу „лошите“, те могат да си поставят какъвто си искат фалшив етикет. Коалицията, в която присъстват ПП, трябва да се разглежда според това, което те фактически са: неолиберални глобалисти, противници на самата идея за държавност, национална власт и стабилност. Тяхната същностна функция произтича от целите на глобалистката концепция – разграждане. На сигурността, на националната рамка. На разбирането в избирателите за това какво е националноотговорна власт.   

Калина Андролова, БНР