арест на двама мъже от гр. Ямбол, обвинени за участие в организирана престъпна група, свързана с наркотици и в държане с цел разпространение на 13 кг. марихуана.

Производството пред въззивната инстанция бе образувано по жалби на защитниците на Бончо П. и Георги П. срещу определението на Окръжен съд – Ямбол, с което им е взета първоначална мярка за неотклонение “задържане под стража“. Адвокатите на обвиняемите пледираха за по-лека мярка за процесуална принуда, държавното обвинение предложи определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Бончо П. и Георги П. са обвинени в това, че заедно с други неустановени лица са участвали в ОПГ, осъществявала дейност от  септември  2022 г. до март 2023 г. и за това, че на 21 март 2023 г. в съучастие помежду си, като съизвършители, без надлежно разрешително и с цел разпространение са държали високорисково наркотично вещество – 13088,87 грама коноп /марихуана/. Касае се за престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Според настоящия въззивен състав, в събраните на този етап от досъдебното производство доказателствени материали се съдържа  минималния обем от данни, достатъчни да обосноват изводът за съпричастността на двамата обвиняеми в извършено престъпление по чл.354а, ал.1, вр.чл.20 от НК, но не могат да обосноват тяхната съпричастност към осъществяване на организирана престъпна дейност, чрез участие в ОПГ. По делото липсват данни, които да индицират осъществени съставомерни факти по чл.321 от НК. В тази част жалбите на защитниците съдът е намерил за основателни.

Отделно от това, апелативните съдии подчертават в определението си, че показанията на свидетел могат да бъдат ценени единствено по отношение на лично възприети от него факти и обстоятелства по придвижването на двамата обвиняеми. В останалата им тази част, в която се възпроизвеждат данни от приложени СРС, ползването на тези показания би било недопустимо заобикаляне на правилата за събиране на доказателства, придобити в резултат на прилагани СРС.

Съдът посочва, че реалната опасност от извършване на престъпление, се извежда от особеностите и начина на осъществяване на деянието по чл.354а, ал.1, вр. чл.20 от НК – координирани съучастнически действия, използването на МПС за придвижване при осъщестяването му, включително за транспортиране на високорисковото наркотично вещество, неговото сериозно количество и вида му на съхранени е и опаковане.

Настоящата инстанция преценя, че обоснованото предположение за авторството на престъплението по чл.354а, ал.1, вр. чл.20 от НК и съществуващата реалната опасност обвиняемите да извършат престъпление са налице. Постояненият адрес и местоживеене на обвиняемите и трудовата ангажираност на обвинияемия Георги П. не опровергават преценката на съда за наличие на опасност от нова тяхна криминална проява и не обусловят вземането на по-лека мярка за неотклонение, за категорични апелативните съдии.

С оглед особеностите на разследваното престъпление, поставянето на обвиняемите извън контролираната среда, в условията на предлаганата от защитата им по-лека мярка - домашен арест, въззивният състав счита, че не би съответствало на степента на обсъжданата реална опасност от напълно възможна тяхна криминална проява.  

Определението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена мярката за неотклонение “задържане под стража“ на Бончо П. и Георги П.,  е окончателно.