както го видя в Евангелията Юлия Латинина /превод Павел Николов/
ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА
След смъртната присъда римските войници се гаврят в Исус. Те му намятат багреница, иначе казано – царска одежда, и му слагат на главата венец от тръни; падат пред него на колене и го приветстват като цар. „И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха“ (Марк, 15:16–19).
Разпъват го заедно с двама разбойници. Събралата се тълпа се надсмива и сочи с пръст: „Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме“ – вика доволната публика. Даже „разпънатите с Него Го ругаеха“ (Марк, 15:32).
Въпреки всичките старания на Марк, от разказа му следват няколко важни неща.
Едно от тях е бързината, с която екзекуцията на Исус последвала след ареста. Исус бил арестуван през нощта; през нощта бил разпитан от специално събралия се на необичайно място и в забранено време Синедрион, а на сутринта бил заведен при Пилат и към три часа разпънат. От ареста до екзекуцията изминали по-малко от дванадесет часа. Римското правосъдие било бързо, но не до такава степен!
Единственото разумно обяснение на подобно бързане се състои в това, че властите: а) се страхували, че Исус ще бъде освободен от своите привърженици, б) бързали да покажат на народонаселението, че Исус не е Месията. Екзекуцията на Исус напомня по-скоро спешен разстрел на водач на неуспешен метеж.
Бюрократите нямат навика да се събират на нощни заседания в празничен ден, особено когато са забранени от закона. Единственото нещо, което би могло да подтикне в тази нощ членовете на Синедриона да се откъснат от наровия шиш, от агнето и от семейството, е това, че в дадената ситуация била скъпа всяка минута, а всяка минута е скъпа само при сражения и въстания.
Второто нещо, което се набива в очите ни е гаврата на римските войници с Исус.
Марк рисува живописна картина на тържествуващи войници, които се подиграват с беззащитния затворник. Тези войници проявяват чудеса от злоба и изобретателност: донасят отнякъде пурпурна одежда, която по това време е огромна ценност, не пестят сили, за да изплетат венец от тръни. Те бият Исус и застават пред него на колене, като викат „спаси ни, царю Юдейски“, и плюят в лицето му.
Но защо? Какво е направил Исус на римските войници. Какво ги интересува тях един мирен проповедник, оклеветен от евреите, които войската презирала? И защо изобщо трябва да бъде разпъван човек, който призовавал евреите към любов и мир в същото време, когато в Юдея действала призоваващата към въстание „четвърта секта“? Не е ли било по-правилно да разпънат разбойниците от „четвъртата секта“, а напротив, на проповедника на любовта и мира да дадат зелена светлина?
Сцената, описана от Марк, говори сама по себе си: това е сцена с издевателства на победители над лидер на разгромен метеж.
Той обещал на своите привърженици тронове на небето. Обещал, че тези, които не го приемат, ще завиждат на Содом (Лука, 10:12). Обещал да хвърли огън на земята (Лука, 12: 49). Неговите привърженици можели да заключват небето и да поразяват своите врагове с огън от устата си! (Откровение, 11:5–6).
При опит да бъдат арестувани тези, които го следват, хората ослепявали [1]. Падали мъртви или се търкаляли на земята в гърчове с пяна на устата [2]. Обхващала ги парализа [3]. Който вдигнел ръка срещу тях, бивал разкъсван от лъвове [4]. Един от неговите ученици, Андрей, заобиколил хора, които отхвърлили Христос, със стена от огън и ги издавил вътре с вода [5]. Друг, Филип, с едно заклинание провалил цял град в геената [6].
Можем само да си представим колко са се страхували от подобно развитие на нещата легионерите! Те били невежи, най-обикновени хора и изобщо не се съмнявали, че арестуваният гоес е способен на всички тези чудеса. Никой от тях не искал да бъде отправен в геената, да се удави или да бъде изпепелен от огън. И ето че сега, след победата, те си изкарвали върху него всичко – тридневния форсиран марш, страха, предчувствията, схватката, клането, гибелта на своите другари.
Ние не знаем – благодарение на необикновената стеснителност на Марк – в какво наистина е бел обвиняван Исус и пред Синедриона, и пред Пилат – обвинявали го така, че той мълчал, без да знае какво да каже. Но ние знаем, че като не признал нищо пред съда, Исус се провъзгласил за Месия.
„Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ „Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци (Марк, 14:61–62).
Пришествието на Месията и на Човешкия син означавало в този момент за юдеите съвършено конкретно нещо: падане на властта на римляните и замяната ѝ с всемирно Божие царство начело със Давидов син, седящ от дясната страна на Господ.
Да се провъзгласиш за Господ Месия било, от гледна точка на юдейския закон, „съблазняване на Израил“, а да се провъзгласиш за Юдейски цар било, от гледна точка на римляните, акт на метеж. И едното, и другото се наказвало със смърт и над кръста, на който разпънали Исус, била закована табела: „Исус назорей, Юдейски цар“ (Марк, 15:26; Йоан, 19:19).
Важността на тази табела се състои преди всичко в това, че християните никога не са смятали Исус за юдейски цар. Напротив – цялата по-нататъшна християнска традиция, колкото по-нататък, толкова повече, отделяла Исус от предалите го евреи и „Юдейски цар“ не е детайл, който изобщо би могъл да бъде измислен от следващите поколения християни. Той останал в отчетите за съда над Исус, защото бил сред обвиненията и защото Марк пишел за аудитория, която знаела много добре обстоятелствата около този съд.
Роберт Айслер нарича не без основание надписа „Исус Христос, Юдейски цар“, закован над разпятието, „най-ранния от всички нехристиянски и антихристиянски документи“ [7]. „Исус бил екзекутиран като водач на въстание, което избухнало в Ерусалим по време на историческата Паска през 30 г.“ [8] – отбелязва Самуел Брендън.
Предположението за разгром, предшестващ ареста, може да обясни още един загадъчен детайл в Евангелията, а именно изглеждащото иначе необяснимо поведение на Исусовите ученици.
Учениците му, за чието въоръжаване Исус се погрижил преди това, вместо да извадят мечовете, се разбягали; Петър се отрекъл три пъти и същата тълпа, която викала осанна на Израилевия цар, наобиколила кръста с разпънатия пред градските врати Исус и викала: „Слез от кръста и ще повярваме“ (Мк. 15:32).
Всичко това може да се обясни лесно, ако предположим, че и от гледна точка на учениците, и от гледна точка на тълпата Исус е бил истински Цар от рода на Давид и Месия, който – само като се появи, ще направи на пух и прах римските легиони. Било общоизвестно, че при опит да бъде арестуван Месията ще му се явят на помощ легиони ангели. Липсата на тези легиони предизвикала в редиците на неговите привърженици културен шок.
Можем смело да предположим, че в момента на екзекутирането на Исус учениците му не са знаели, че е дошъл в Ерусалим със специалната цел да бъде разпънат. Те са предполагали, че е дошъл в Ерусалим, за да установи Божието царство, и че е способен да унищожи войската на Пилат с огън от устата си.
„Кулминационен момент и за четирите Евангелия е зрелището с Исус, който страда на кръста, при което няма и следа от неговите ученици – отбелязва известният американски антрополог Маруин Харис. – Учениците не вярват, че Месията може да позволи да го разпънат. Те нямат ни най-малка представа, че култът към Исус ще бъде култ към мирен, а не към отмъстителен спасител“ [9].
БЕЛЕЖКИ
1. The Acts of Philip 2, 12, цит. по: Francois Bovon. Посоч. съч.
2. The Acts of Andrew, 18b, 4, цит. по: Dennis R. MacDonald. Указ. соч.
3. The Story of St. James, цит. по: Lewis, p. 32, The Acts of Andrew, 22, 8;
4. The Acts of Thomas, 8, 9, цит по: Harold W. Attridge. Указ. соч.
5. The Acts of Andrew and Matthew, 30, цит. по: Dennis R. MacDonald. Указ. соч.
6. The Acts of Philip, 15, цит. по: Francois Bovon. Указ. соч.
7. Robert Eisler. Jesus Messiah, p. 4.
8. S. G. F. Brendon. Указ. соч., p. 179.
9. Marvin Harris. Cows, Pigs, Wars and Witches, The Riddles of Culture, Vintage Books, 1989 p. 192–193.