Виж, не искам много,

само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.

Хулио Кортасар

превод

https://www.slovo.bg/old/litvestnik/121/lv0121005.htm

събщението:

Анонимен Инициативен Комитет организира

кастинг за съставяна на Инициативен комитет за

промотиране на Алис за общински съветник
И не само!

И тайнствено, да не научи Алис.