Петър Анастасов

В полунощ

В полунощ ще си взема трикракото столче

и ще седна край Млечния път.

Аз опитах от всички наслади и повече

не желая да служа на своята плът.

Поживях на земята, за нищо не плача -

само дето пропуснах да бъда щастлив.

Но ще бъда навярно, когато палача

се надвеси над мене добър и вежлив.

И навярно под лудата лунна секира

ще усетя в един възхитителен миг,

че човекът се ражда, когато умира

и с това е безсмъртен, с това е велик.

Аз отвикнах от близкия край да се плаша,

много свои неща не довърших докрай,

но докрай ще изпия отровната чаша,

а пък вие решавайте - ад или рай.

А сега ще запаля цигара от горест,

обгорен от поредната земна беда

и ще хвърля кибритена клечка отгоре,

а пък долу ще мислят, че пада звезда...