Даже снегът е на дрянова кръв замирисал.
Пъпките чуха на корена тайния знак.
Утре ще ахнем от първата пролетна мисъл
и ще потеглим със първия пролетен влак.

Нека измамен подсмърча по гарите грипът
с болното гърло, с проклетия свой аспирин.
Бели кръчмарки червено вино ще ни сипят
и ще ни черпят мъжете един по един..

Строги ще стъпим на дългата дунавска дига.
Пред ледовете, повлекли ръждивия шлеп,
всичко, което на нашта любов не достига,
нека възкръсне най после у мен и у теб.

И подчинени на точна подземна принуда,
пак ще ни свържат добрите любовни вражди,
сред равнината, която със мартенски удар
освобождава за лятото свойте води.

Утре ще тръгнев...
На ясното чувство камшикът
шиба душага, години стояла нащрек.
И ще те викам, тъй както завинаги вика
само спасен от самата природа човек.

Калин Донков