Присмиваме се ние на братята роми – въздъхна тежко един познавач на родните нрави, - циганска работа, викаме, като сочим нещо нескопосано и недоправено, ама нашата работа е като циганската! Бетер от циганската е, защото е не само нескопосна и недоправена, ами и абсурдна, невидяна нийде другаде! Баш тъй си е май, защото накъдето и да погледнеш през тези усилни летни дни, все на абсурди налиташ, на нашенски абсурди. Ревем, например, ревем, та се късаме, че тази година реколтата е от добра по-добра, че роди земята ни жито като злато. В цял свят, ако е добра реколтата, хората се радват, защото ще поевтинее хлябът на народа, а тук настроението е апокалиптично. Медиите, трогателните, родни медии, облъчват от сутрин до вечер вярната си публика с ужасната вест, че добрата реколта вещае фалити и разруха за нещастните зърнопроизводители. „Нещастните зърнопроизводители”, нека припомним, години наред се радваха на свръхпечалби, заради високата цена на пшеницата и ечемика, а и на щедри евросубсидии. Няма да загубят те евросубсидиите и сега, но няма да получат и свръхпечалбата, та ще бъдат не много по-богати от българския народ, а малко по-богати, но само за календарната година. Това е истината, неколцина арендатори, една ръка хора, държат около осемдесет процента от площите с житни култури и вече са богати, ама много богати, свръхбогати, та няма да е фатална тази година за тях. И малката печалба им стига, защото имат резерви, защото са натрупали много и премного, та е смешно, а и тъжно, а и цинично, че се лее този плач, несекващия рев на родните медии. Средният и малък бизнес, видите ли, щял да фалира, за него била страшна богатата реколта, т. е. не хлябът на народа е важен, а интересът на всеки от зърнопроизводителите, на всички, без изключение, малки и големи. Печалбата на производителя е важна, който и да е той, какъвто и да е той, а не благоденствието на народа. Благоденствието на народа, според домораслите капиталисти, се измерва с благоденствието на производителя, без да се отчита, разбира се, спецификата на българския модел. Без да се отчита повсеместната мизерия, да речем, съсипващата, невиждана нийде в Европа беднотия, която се задълбочава заради лошата социална и не само социална политика. Продажните български медии, всъщност, пеят позната песен, все една и съща, за да обслужат родния спекулант, за да защитят интереса на родния спекулант, не за друго. А тъжното, пък и абсурдното, е, че не само те се грижат за него, за спекуланта, не само те го защитават, а и земеделският министър, който неведнъж прави твърде смущаващи изказвания. Поредният му и мисловен, и словесен шедьовър е, че цената на зърното, вярно, е паднала почти наполовина, но това съвсем не значи, че трябва да падне и цената на хляба. Напротив, цената на хляба, видите ли, била компонентна, влияела се от много фактори, а цената на зърното била, едва ли не, най-незначителния. Да, сигурно е така, апострофираха го малкото останали свестни журналисти, но падна и цената на тока, а и това не стига, оказва се, за да се намали чувствително цената на хляба. Не стигало, видите ли, защото цената на енергоносителите паднала, вярно, но съвсем незначително, недостатъчно за да падне и цената на хляба. Забравил ли е, чудя се, или не е забелязал, може би, нашичкият министър, че цената на хляба хвърчи стремително нагоре при най-малкия, почти незабележим скок на цената на тока, или при всяко повишаване на цената на зърното по международните борси. И дали си мисли, чудя се, ако се назовава точно тъй странният процес протичащ в черепната му кутия, че е редно да хвърчат нагоре цените на хляба с повод и без повод, но е нередно да падат, дори ако има железни основания за това. Според него такива основания не са налице, защото сме консумирали, видите ли, най-евтиния хляб в Европа, повтори, с други думи казано, още един роден министър, най-чудовищната, пък и най-цинична глупост! Е, добре, те са малоумни, или се преструват на малоумни, но аз не мисля, че е малоумен народът и няма да се уморя да повтарям, от името на народа, че ядем не най-евтиния, а най-скъпия хляб в Европа. Сметката, която родните министри не могат да направят, или не желаят да направят, е от проста по-проста: ако нашият хляб номинално е три път по-евтин от хляба в Германия, да кажем, а заплатата там е дванайсет пъти по-висока, ще излезе, че хлябът ни, всъщност, е четири пъти по-скъп от германския. И друга една сметка, която би трябвало да знаят министрите ни, щом са пламенни защитници на зърнопроизводителите: ако горната сметка е вярна, а тя е вярна, ние ядем четири пъти по-скъп хляб от германския, но печалбите на зърнопроизводителите не са четири пъти по-малки от германските. И трета една сметка, щом говоря от името на народа: ако министър ще рече, слуга, този слуга слугува на народа, не на спекулантите, както имаме моралното право да наречем всеки, който реализира свръхпечалби за сметка на народа. Истинският министър, според мен, наместо да е дотолкова загрижен за печалбите и загубите на зърнопроизводителите или хлебопроизводителите, би трябвало да е загрижен за печалбите и загубите на народа. Това, очевидно, не се случва, не само в този случай, но и когато министърът е загрижен за проблемите на зеленчукопроизводителите, да речем, които току се сърдят на конкуренцията, пренебрегвайки и те, разбира се, интересите на народа. Гротескният бунт на зеленчукопроизводителите, като говорим за българската работа, я характеризира, като че ли, най-добре. Всъщност, претенциите на зеленчукопроизводителите са същинският абсурд, а започват те с това, че се сърдят нашенците на конкуренцията, т.е. не зачитат правилата на свободния пазар, пък държавата ги защитава, което е не по-малък абсурд. Сърдеха се те, ако си спомняте, на големите международни вериги, задето внасяли евтини картофи от Франция, да речем, което е факт трогателен, защото тутакси възниква логичният въпрос: Как тъй, във Франция, където всичко е по-скъпо, произвеждат по-евтини картофи? Нашите министри обаче, повидиму, не си задават логични въпроси, не се питат, да речем, как тъй наистина са по-евтини пустите картофи, щом са по-скъпи и торовете и посевът там, а цената на труда пък е много по-скъпа, та реват, редом със зеленчукопроизводителите. А не се питат те, повидиму, и доколко са прави нашенците, като искат да заобиколят някак, да елиминират някак, тарикатски, защото няма как да измъстриш антиевропейско законодателство, конкуренцията и свободния пазар. И като не го правят, претенциите на зеленчукопроизводителите, закономерно, се израждат в поредната, нашенска гротеска, способна да разсмее целия цивилизован свят. Нашенците, представете си, искат от Европейския съюз ли, от държавата ли, не стана съвсем ясно, субсидия на килограм произведена продукция, три пъти по-висока от пазарната цена на тази продукция. Тази гениална мисъл, без съмнение, би накарала да ахне всеки европейски експерт, пък и не само експертите, но не и нашите министри, които са склонни да умуват дори върху подобни безумия. А демагогията им, отново закономерно, води до невиждана агресия, до неправдоподобна ескалация на претенциите и вече не е смешно, а тъжно, много тъжно, защото родните зеленчукопроизводители искат държавата да изкупува нереализираната им продукция. Нашите министри, очевидно, не са се замислили и върху тази наглост, или поне не са се противопоставили достатъчно категорично, тъй, че да разбере народът, че действително се грижат за него. Наложително е да го сторят, налага са да поясня, защото неправдоподобното искане на зеленчукопроизводителите, означава, че всички ние, ни по-малко, ни повече, трябва да плащаме, за да покрием загубите им. Всъщност, едва ли става въпрос точно за загуби, въпреки неистовия им вой, по-вероятното е, че няма да получат печалбата, която са си наумили да получат, печалбата, която нашата държава щедро им обещава за наша сметка. Ей това е то българската работа, държавата, уж наша, министрите, уж наши слуги, пък обслужват някого, Бог знае кого точно, но винаги се намира щастливец, за наша сметка, за сметка на собствения си народ! А има и по-простичка формула, съвсем простичка: в цял свят, ако е добра реколтата, хората се радват, а ние плачем, в цял свят хлябът поевтинява чувствително, съобразно с цените на борсата, но не и тук!..

Любомир Котев.