За селския манталитет на Ямбол, определено не ни е виновна селската община "Тунджа". Какво да говорим за град, в чиято община няма културен отдел, който да подпомага дейността на културните институции? Не, това не еприоритет и явно няма да бъде и занапред. Една-едничка Тана  Богданова. Къде е фонд "Култура", какъвто има в много български градове да помага на ямболските творци, за да не обикалят, хленчат и се молят за пари на местните чорбаджии за издаването на книги, за организирането на концерти или изложби...

Сега всеки си мисли, че разбира от култура и затова та в Ямбол е "култура ми Янко" . При всичките недомислици, откровени абсурди и простотиина комунизма, тогава отговорните фактори явно повече разбираха значението на културата и дългоподготвяха кадри, които да се занимават стова. Добре, че са още възрожденските центрове - читалищата, където жени и мъже продължават да работят  "в "ползу роду" за никакви пари. Шапки долу пред тези родолюбци. Ако не бяха те, представяте ли си как щеше да изглежда културният календар на Ямбол? Деветдесет процента от него нямаше да го има..Една "Кукерландия" и един фестивал "Отворени пространства" (на който отново тежестта поеха самодейците). Хвала и поклон пред всички хора на изкуството в Ямбол!

Недалновидни са явно и богатите хора на града. От Ямбол са родом едни от най-богатите българи, всички ги знаем, и какво от това. Богаташите в Ямбол имат, защото не дават, а в редките случаи когато дават, благотворителността им е  показна, задължително обвързана с политически интереси. Тук стигаме и до въпроса за демонизирането на културата, което щеше да бъде смешно, ако не беше жалко и дори трагично. Какво значение има дали един можещ и знаещ човек е от БСП или ГЕРБ,  щом си върши работата професионално и от сърце?

За българските политикани, явно има и ние вече берем горчивите плодове на политическата партизанщина и простотия. Ако не си от "нашите", значи не ставаш, ако не мислиш политически "правилно", махай се. Това го няма никъдепосвета, уверявям ви. Културата и спортът са лицето на всеки един град, те го представят пред света и затова и навсякъде се обединяват в тяхно име. Но не и в България.

И накрая няколко думи за смъртта на вестник "Делник"....
(следва продължение)

Георги Русев, зав. "културния" отдел на вестник"Делник, публикувано в последния брой на петдневника 238 за година 2013, 4779, от основаването му , през юни 1994 г. , стигнал само до редовните абонати на вестника