Там, където пътищата се разделят...
Там е бяло. Толкова е бяло...
Там е тихо. Като за последно.
Като край. И (може би) начало.
Там ти се усмихвам. Ти не знаеш,
но предчувстваш сигурно, че се сбогувам.
Нещо в теб нашепва много тайно,
че от утре аз не съществувам.
Нещо в мен проплаква мълчаливо.
После те целувам...и това е.
Този път, Любов, аз си отивам.
Този път, Любов, това е краят.
Онзи край, безмълвният, след който
всичко е така непоправимо...
Няма да се правим на герои
в глупав филм в треторазрядно кино.
Ти си имаш своя свят и в него
аз съм просто губене на време.
Аз пък... нямам свят. Аз имах тебе.
И сега е само път пред мене.
Път във бялото. Във нищото. Все тая.
Моят път. По който ще се търся.
Сбогом, Обич. Бързо ме забравяй.
Пътищата се разделят. И е късно...