През декември  2009 година край винарната в Ямбол я ухапало куче
"Следва да се отбележи, че самият факт нападение над физическо лице от безстопанствено куче установява неизпълнение на задължението на Община Ямбол, като фактът на предприети мерки не променя този извод, тъй като дори такива да са били налице, то те са се оказали недостатъчни..."се казва в присъдата на Районния съд...

Р Е Ш Е Н И Е  №119/21.2.2014 г.

гр.Ямбол, 21.02.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският Районен Съд, гражданска колегия, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Невена Несторова

при секретаря Ст. М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2623 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба на П.В.К. ЕГН ********** ***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 29.12.2009 г., около 14 часа ищцата се е прибирала към дома си в гр.Я.  ул. „*** намиращ се в близост до „С. и.” гр.Я., като приближавайки винарския завод била нападната от безстопанствено куче, което се нахвърлило върху нея и я захапало няколкократно за задната част на дясното бедро. Излага се, че след намесата на пазача на „С.и.”  кучето избягало. Ищцата сочи, че е изпитала силна болка, като кракът й кървял обилно и изпаднала в силен стрес. След преглед при личния лекар са  й били поставени инжекции против тетанус и бяс, които след няколко дни са предизвиквали алергична реакция, което довело до допълнителни прегледи и лечение. Твърди се, че възстановяването на ищцата е продължило около 3 месеца. Сочи се, че се касае за незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Ямбол, представляващо неизпълнение на законоустановени задължения по глава V-та „Безстопанствени животни” от Закон за защита на животните – чл.41, чл.47, ал.3, чл.50, т.2 и § 5 от ПЗР на закона, както и по чл.20 от Наредбата за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на община Ямбол. Твърди се, че неправомерното поведение на ответника е в пряка причинна връзка с увреждането на ищцата и причинените й вреди. Претендират се направените по делото разноски.

            В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника Община Ямбол, с който се изразява, че предявените искови претенции са неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Твърди се, че с исковата молба не са представени никакви доказателства, че ухапването е от безстопанствено куче. Излага се, че кметът на Община Ямбол е предприел необходимите мерки и сключил договор между ответника и дружеството „Три Д” ООД на 13.05.2009 г. относно извършване на дейност по залавяне, кастриране, обезпаразитяване, лечение,  ваксиниране и маркиране на  безстопанствени  животни на територията на Община Ямбол, като се сочи, че ответникът не е бездействал, а е осъществил законовите си задължения за грижа и надзор на безстопанствените кучета на територията на община Ямбол. Сочи се също така, че липсват доказателства за основателността и размера на претърпените неимуществени вреди от ищцата, тъй като не са подкрепени с медицински документи, както и твърдението на ищцата за допълнителни усложнения и възстановяване продължило в рамките на 3 месеца. Ответникът счита, че липсва бездействие от страна на кмета на Община Ямбол, което да се приеме като неправомерно, както и липсва причинно-следствена връзка между това му поведение с увреждането на ищцата и причинените й вреди. Претендира се отхвърляне на предявените искови претенции от страна на ищцата като неоснователни и недоказани, както и присъждане на направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му и за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, като се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърляне на иска, както и за присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.12.2009 год. около 14.00 часа ищцата П.В.К. се прибирала към дома си, намиращ се в гр.Я., ул.”***, в близост до винзавод „С.и.” в града. Наближавайки винзавода, ищцата била нападната от безстопанствено куче, което се нахвърлило върху нея и я захапало за задната част на дясното бедро. Ищцата започнала да удря кучето с държаната в ръката си дамска чанта, като в другата си ръка държала малко кученце. Чувайки лая на кучето, свидетелят Г.И.Г., който работил като портиер в „С.и.” в гр.Я. излязъл навън и видял, че ищцата размахвала дамската си чанта и държала в себе си малко кученце. Свидетелят Г. видял, че ищцата е уплашена и успял да прогони кучето. След инцидента ищцата В. потърсила медицинска помощ, като й била направена превръзка, предписано й било лечение с антибиотик, като й била поставена инжекция против тетанус, но получила алергична реакция   

По делото е представено от ищцата съдебномедицинско удостоверение № 11/10 г., от което се установява, че при извършения преглед на ищцата на 08.01.2010 г. от съдебен лекар е установено наличието на две рани по задната част на дясното бедро, които могат да се получат по начина и по времето, сочени от ищцата, а именно ухапване на куче на 29.12.2009 г. Уврежданията на ищцата са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

От събраните в производството гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Г.И.Г. се установява също така, че това куче с още 2-3 други се навъртат около казаните в квартала, като не е забелязал кучето да има маркировка, нито пък знак. Свидетелят не е видял кучето да е ухапало ищцата, нито последната да му е казвала, че е била ухапана от кучето.    

От своя страна по искане на ищцата бе разпитан и свидетелят И.С.В. – бивш съпруг на ищцата, който свидетелства в насока, че знае, че на 29.12.2009 г. ищцата е била ухапана от куче до стария „В.”, който е ходил до поликлиниката да я прибере, където са й били поставени инжекции. Сочи, че ищцата е била ухапана веднъж, като раната е била на десния й крак. Лечението й продължило 2-3 месеца до възстановяването й. Свидетелства в насока, че ищцата е била уплашена и много стресирана.    

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена по писмени данни, увреждането, получено от ищцата В. е причинено от ухапване от животно – куче, като последиците за пострадалата в случая са болки и страдания и е възможно да е било налице стрес, уплаха, но явно те не са били изразени в степен, налагащи преглед и лечение от специалист. Касае се за вторично зарастване на първично инфектирани разкъсно-контузни рани, причинени от животинско ухапване. Оздравителния процес при подобно увреждане може да продължи месец или повече, като вещото лице посочва, че срокът е индивидуален и зависи от много фактори.

Представен е от ответника договор № 135/13.05.2009 г., от който е видно, че Община Ямбол е възложила на „ТРИ Д” ЕООД гр.Я.мбол да изпълни възложената му обществена поръчка за предоставяне на услуги, с предмет намаляване на популацията на безстопанствените животни на територията на Община Ямбол.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Налице е хипотезата на института на непозволено увреждане по смисъла на чл.50 от ЗЗД, за възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на лицата, под чиито надзор то се намира. За да се ангажира отговорността на ответника по този текст от закона, следва да се установи наличие на вреда, видът на вредата, размерът й, причиняването й от животно, собственост на ответника или намиращо се под негов надзор, причинната връзка между деянието и вредата, като вината се презюмира и може да се изключи, когато се установи, че се дължи на някаква конкретна причина, намираща се извън вещта.     

От събраните в производството доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия правото на вземане за обезщетение фактически състав.

Ответникът по исковете не оспорва обстоятелството, че е носител на правното задължение да осъществява надзор и да полага грижи за безстопанствените кучета, изпълнението на което е възложил на трето за спора лице – „ТРИ Д” ЕООД гр.Ямбол и твърди, че изпълнява в рамките на закона задълженията за грижа и надзор над безстопанствените кучета.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Община Ямбол, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция и изолиране на безстопанствени кучета.

В конкретния казус, спорен е въпросът дали Общината упражнява надзор върху безстопанствените кучета. При действието на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, общината осъществява надзор върху безстопанствените кучета. В случая, съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 и а.2 от ЗЗЖ е предвидено задължение на Общинските съвети да приемат програми за овладяване полулацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Следователно, бездействието на тези длъжностни лица по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно.

В настоящия случай безспорно е установено, че на 29.12.2009 г. ищцата К. е била нападната и ухапана от безстопанствено куче. Получила е наранявания в областта на дясното бедро, вследствие което претъпяла неимуществени вреди – болки, медицински манипулации и стрес. Ищцата К. е нападната на територията на Община Ямбол от едно куче, което не е имало маркировка, в резултат на което й е причинено травматично увреждане.

Община Ямбол не е изпълнила задълженията, основани на законова разпоредба, което е довело до инцидента на 29.12.2009 г., когато ищцата е била нападната от безстопанствено куче и е получила уврежданията, описани в приетите по делото писмени доказателства. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на ответника, която е безвиновна, тъй като той носи отговорност само поради обстоятелството, че животните са поставени под негов надзор. Следователно, налице е бездействие на служители на ответника, респ. на лица, на които същият е възложил изпълнението на това задължение - „ТРИ Д” ЕООД гр.Ямбол, което е противоправно поведение, в пряка причинна връзка, с което е наличието на вредоносния фактор – безстопанствено куче, действието на който е довело до неблагоприятните изменения в правната сфера на ищцата. Следва да се отбележи, че самият факт нападение над физическо лице от безстопанствено куче установява неизпълнение на задължението на Община Ямбол, като фактът на предприети мерки не променя този извод, тъй като дори такива да са били налице, то те са се оказали недостатъчни. По делото бе безспорно доказан вредоносният резултат и причинната връзка между нето и настъпилите вреди. Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения в правната сфера на ищцата П.В.К., които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право – здравето й, обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, характеризираща го от гледна точка на физиологично функциониране на съвкупности от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, като в случая неблагоприятното му засягане се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи – кръвонасядане на меките тъкани по задно-вътрешната повърхност на дясното бедро, които смущават нормалното функциониране на организма и предизвикват отрицателни емоционални преживявания – болки и страдания продължили за около месец.

Предвид обстоятелството че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размера на дължимото обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост от съда. Съдът намира, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на ищцата следва да бъде престирана сума в размер на 2000 лв., предвид характера на уврежданията, причинените болки и страдания, непродължителния период през който са понасяни болките и страданията, кактои причинения стрес, с оглед на което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Върху уважената главница следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането – 29.12.2009 г. до окончателното й изплащане, тъй като вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение, а това е момента на извършване на деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение, което при парично главно задължение е в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата П.В.К. направените по делото разноски в размер на 670 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на П.В.К. ЕГН **********,***, по иск с правна квалификация чл.50 от ЗЗД, сумата 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 670 лв. – разноски за производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: