„Едни писатели пишат, за да обучават другите. Други пишат, за да забавляват читателите - те издават „книгички”. Писателите от третия вид пишат, за да учат себе си и те създават най-сериозните творби – техни са големите книги. Ние такива не пишем. Но Христо Карастоянов пише, за да си достави удоволствие.” Така литературният критик Митко Новков категоризира Христо Карастоянов на приемиерата на книгата му „Името”. Това се случи този четвъртък в Унгарския кулурен институт в София. Митко Новков, който представяше книгата, продължи: „Този автор самохедонизира с писане и получава от това изключително голямо удоволствие. Заради това удоволствие пише и затова е толкова иновативен в нещата, които създава”.

Христо Карастоянов бе единственият ямболия на премиерата си. Сред тридесетината присъстващи, което е много, предвид богатия културен живот в столицата, бяха приятели на писателя, писатели, писатели приятели, и един президент. Освен новия директор на Унгарския културен институт Тошо Дончев и издателкатата Божана Апостолова, присъстваха Петър Стоянов, Румен Бальозов, Владимир Минков, Виктор Самуилов, Любен Петков, Валентин Панайотов, Екатерина Йосифова, Федя Филкова, Роси Рос...

Авторът получи цветя от Надя Данкинова с посредник и поздравителен адрес от областния управител на Ямбол Митко Иванов – „Ямбол се гордее с творец като Вас!”

Ямболският писател и журналист разказа, че въпросът „Какво би било, ако...” дал началото на написването на романа. Това „Какво би било, ако дадено историческо събитие би протекло по по-различен начин” е неприложимо за историята, но е на място в другите сфери като литературата.

Христо Карастоянов продължавал да пише, макар неотдавнашното му обявление, че от писател става читател. Той каза също, че ако продължаваш да пишеш след като ти е минало времето, то това е суетня. А за него, който живее в Ямбол, където е „голям рахатлък”, суетността е нещо противопоказано.

{gallery}stories/gallery/120624-karastoyanov-denislav{/gallery}

Текст и снимки Денислав Стойчев