Искам да живея на пълни обороти



- Рафаела, да започнем нашия разговор с няколко думи за твоето семейство, за твоя род. Какво би  разказала за фамилията си?
- Аз произлизам от семейство на музиканти и артисти. Майка ми е художник, баща ми е музикант и може би оттам съм взела таланта, за което съм им много благодарна. Дядо ми Косьо Косев пък е един от основателите на Математическата гимназия
.
- На чието име има конкурс и то солиден конкурс, който се провежда всяка година, нали?
-Да, така е и аз уча в тази гимназия. Баща ми е завършил там, брат ми Константин също, почти цялата фамилия е минала през това училище.

- Колко е дълго разстоянието от ученическата рок група „Последен момент” до предаване от ранга на „Гласът на България”?
- От едно мазе до голямата сцена, където може да те види цяла България, голямо е разстоянието. Понеже ние с „Последен момент”свирим точно в едно мазе, което е на барабаниста на групата.. Там си репетираме, може би от ноември месец миналата година. Аз никога не съм ходила на конкурси, никога не съм се явявала и реших просто така, да опитам. Изпратих си записа, а стана така че ме одобриха, излязох на голяма сцена, случиха ми се толкова нови неща - голямо е разстоянието. Това е нещо ново, това е голяма промяна.

- Това преобърна ли в някаква степен живота ти?
- О, да. Определено нещата се промениха. Но се надявам всичко да е за добро.

- Популярността , която придоби, с нещо пречи ли ти?
- Не бих казала, че ми пречи. Има много хора, които ме разпознават, поздравяват ме , спират ме на улицата, например, искат ми автографи. Но мисля, че всичко това са само хубави емоции. Когато виждаш, че хората оценяват това, което правиш, е нещо приятно. То може да те накара само да се усмихваш.

-Ти имаш очарование, видях в сайтовете, че имаш вече много фенове и във всички коментари пишеше, че си слънчева, лъчезарна, с много интересен, много специфичен глас. С нещо помага ли ти нова, че вече си популярна?
-Популярността ми помага, дава ми много нови възможности, по-голямо поле за изява
.
- Каква беше първата ти реакция, когато разбра, че рок динозавърът Кирил Маричков те е поканил в отбора си?
- Аз бях решила да отида в неговия отбор, ако повече от един човек от журито натисне бутона и обърне стола си с лице към изпълнителя.

- При теб столовете си обърнаха трима - Маричков, Ивана и Мариана Попова…
-Да, след като изпях песента, всъщност започна голямото вълнение - краката ми започнаха да треперят, гласът ми също. По принцип повечето от изпълнителите мълчаха, решаваха на момента при кого ще отидат, други отдавна бяха взели решението си. Аз бях от тези, които отдавна бяха взели решението си и го съобщих на г-н Маричков.

- Доколкото разбрах от теб, вие с Кирил Маричков се чувате почти всеки ден. Що за човек е той? Опозна ли в някаква степен този легендарен музикант?
- Ние бяхме три-четири месеца заедно. Той е страхотен човек, готов е да ти помогне с каквото може, винаги би ти дал компетентен съвет, за каквото и да е. Той много пъти ми е казвал, че аз съм му като сродна душа и може да споделя с мен. Аз също споделям с него доста неща и това ме прави много щастлива.

- Явно сте  надушили, че сте от една човешка порода, щом ти написа и първата песен- „Магьосник”?
-Всъщност, това беше обещание за всеки един от неговия отбор - че той ще напише песен за него. Много съм радостна, че имах честта да бъда първата, за която той създаде песен.

- Рафаела, лесно ли се сприятеляваш?
-Да, аз мисля, че съм много комуникативна. Просто трябва, когато аз подам топката, тя да ми се върне. Считам, че нямам проблеми с това.

-Това крие и опасности обаче…
-Да, но аз съм позитивен човек, хвърлям се с главата напред. Може би някои хора ще си помислят, че съм лекомислена, но аз считам, че животът трябва да се живее на пълни обороти, за да не се пропускат шансове.

- Каква музикална кариера виждаш в сънищата си?
- Честно казано, досега не съм сънувала нещо, свързано с музиката. Но мисля, че мечтата на всеки един музикант е да се види на огромна сцена, да има хилядна публика и да изпълнява пред нея собствени песни. Надявам се някой ден това да ми се случи. Имам много голяма амбиция това да се осъществи.

- Разбрах, че си направила нова група, по-точно акустично трио. Да кажеш няколко думи за това?
- Освен с „Последен момент”, училищната ми банда, сега свиря действително с акустично трио, в което са Румен Бошнаков и Борислав Бояджиев . Свирим предимно в Ямбол, две китари и тарамбука, дайре или някаква друга комбинация - общо взето всеки свири на всичко.

- Навремето в града ни имаше един колоритен музикант - Велико Прахолята, още е жив и здрав, той свиреше години наред само на дайре…

- Само на дайре ли свиреше?

-Само на дайре, но беше толкова чаровен, че това стигаше.
- Ти ходиш всеки ден на училище, защото ти е интересно или защото трябва? Само че отговори искрено…
- Защото трябва.Но се старая да ходя. Понякога няма как, понеже имам музикални участия.

- Тази популярност, която дойде при теб с участието ти в шоуто „Гласът на България” промени ли с нещо отношението на учителите и съучениците ти към теб?
-  Не, може би само в началото, когато се върнах в Ямбол. Тогава всеки ме поздравяваше, сега всичко си е както беше преди. Много хора мислеха, че след като се върна от шоуто ще се променя в лошия смисъл на думата, че ще демонстрирам много голямо самочувствие. Но такова нещо не се случи.

- Да следва своя усет за нещата, казва за теб  не кой да е, а легендарният музикант Кирил Маричков. Завиждам ти, че той казва такива хубави неща за теб. Завиждам ти благородно, ако приемем, че има такава завист. Рафаела, доколкото ти остава свободно време, как го запълваш, по-точно как релаксираш?
-Общо взето, целият ми живот е музика. Всеки един свободен момент пак го запълвам с музика. Но по принцип обичам да излизам с приятели.

- Имаш ли интерес към филми, към книги?
- Доколкото ми остава време – да. Но напоследък работя по няколко проекта, има и участия, така че съм непрестанно ангажирана с музиката. Ходя всеки ден на репетиции, прибирам се и все така.

-Тоест ти можеш да си наложиш волята и да загърбиш някои удоволствия?
- Честно казано, почти нямам време да остана сама и да си почина.

- Имаш ли си любими места в Ямбол?-
- Да, ходя в няколко заведения, чувствам се добре там.

- Какво би  казала за чалгата? Какво е отношението ти към този стил в музиката?- --
- Никога не съм изпълнявала чалга, просто не съм привърженик на тази музика. Не мога да кажа, че я харесвам. Това е музика, която в момента слушат доста от тийнейджърите. Аз обаче съм от тези хора, които никога не биха си пуснали чалга в къщи.

-Големите очаквания на хората към теб не те ли плашат малко?
- Плашат ме, естествено. Но няма друг начин да разбереш какво е голямата сцена, ако не излезеш на нея.

- Със самочувствието нямаш проблеми. Все пак София не те ли стъписа в началото?
- Мисля, че имам реална преценка за себе си. Не бих казала, че имам голямо самочувствие, но и не бих заявила, че не зная какво правя. Зная, че правя някои неща добре, но може още да се постигне - старая се да се получи именно това.

-Обзема ли те преди участие в концерт сценична треска?
- Нормално е да имаш сценична треска, преди да се качиш на сцената. Дори когато излизам пред съучениците си, когато има концерт на гимназията, пак съм в треска. Изчезне ли тази тръпка, или не влагаш абсолютно никакви чувства в изпълнението си, или си някакъв робот. Колкото и да си притеснен обаче, това не трябва да ти личи. Трябва да си актьор в това отношение. Преди да се появиш на сцената, стомахът ти се е свил, но после разбираш, че не е страшно, че хората ти се кефят. Тогава забравяш тревогите, забравяш всичко

-Нещо да кажеш за твоята работа с „Ку ку бенд”?
-С тях се работи много лесно. Те са големи музиканти, едни от най-добрите са в България.

-Рафаела, би заменила музиката за…
- Не бих я заменила за нищо.Сега музиката вече напълно ме е обсебила- ежедневието ми, всичко…

- Имаш ли идея какво ще стане с теб догодина по същото време? Освен че ще бъдеш абитуриентка.
- Никаква идея нямам, честно казано. Просто аз изобщо не предполагах, че така ще ми се развие животът, както стана в последните месеци. Никога не можеш да знаеш какво ще ти се случи.

Интервю на: Борислав Ненов