Джокович победи! – изрече неочаквано бодро премиерът, въпреки кахърната си физиономия, в нощта след тъй неприятния за него референдум. И в тази, да я наречем култова фраза, се оглежда удивителната неадекватност, както на Бойко Борисов, тъй и на огромното мнозинство от родната политическа класа. Любимият на целия български народ Симеон Дянков, например, сякаш нарочно, сякаш за да илюстрира възможно най-живописно едно такова твърдение, направи и невъзможното, за да е по-неадекватен от шефа си. И заяви, без да му трепне окото, че ще иска оставката на Станишев още в понеделник! Как точно, откъде, за какво, така и не се разбра, но и нямаше значение, защото бе ясно всекиму, че задявката на вицепремиера не бе нищо повече от неврастенична кихавица. Която, вече бе ясно, заплашваше да се превърне в истерична, Бог знае защо, щом референдумът е тъй маловажен на ГЕРБ, както упорито ни убеждаваха. А премиерът, междувременно, продължи да говори, меко казано, невероятни глупости, които му звучаха, изглежда, твърде смислено, щом на посърналото му лице се появи дори усмивка. Сергей Станишев, видите ли, направил тъй, че АЕЦ-Белене да не се строи никога, ама никога, направо зачеркнал евентуалната централа, според него, с този ненужен референдум. Освен това, престъпно похабил милионите, които можели да бъдат дадени на младите майки и бедните пенсионери, видите ли! Въобще, глупостта бе поръсена с демагогия, но едва ли стана по-вкусна, та не е чудно, че населението, тъй неотзивчиво към премиерските неволи него ден, пак не съумя да я премели. Малко по-сетне, по време на неизбежните пресконференции, новият лидер на ДПС Лютви Местан щеше да каже, че народът чул какво иска Бойко Борисов, който бил достатъчно гръмогласен, но не го послушал и не гласувал както му заповядват. Сега се случи горе-долу същото, народът чу, но не повярва на премиера и наместо да се ядоса на опонента му, ожалваше него, че се излага да плещи врели-некипели баш когато не му е времето. Даже се чуха пиперлия приказки, че този мъжага, уж железен, уж корав, още при първия неуспех си изтърва нервите, при това тъй, че да не повярваш. Макар че, ако говорим сериозно, човекът си беше въздържан, далеч по-въздържан от друг път, уморен и оклюмал, както забелязаха някои. Дали защото усещаше, че това е началото на края, или заради друго, така и не се разбра, въпреки разясненията на Петър Корумбашев. Беше си осънъчен обаче, въпреки успеха на любимия Новак Джокович, защитил отново блестящо мощта на Балканите! Мощта на ГЕРБ, може би, се срути фатално в тази неделна нощ, макар да не искаше да признае, че може да има някаква допирателна между нея и глупавия референдум. Стана ясно, че е баш тъй, когато и другият вицепремиер направи невъзможното, за да е по-неадекватен и от него. Той, преди всичко, се скара на журналистите и медиите, които ехидно очакваха обясненията му и разпореди да не се споменава, по никакъв начин, името на премиера Бойко Борисов, особено като се говори за провали. А някои, като Добрина Чешмеджиева, например, услужливо се вслушаха в нареждането и сервилно обслужиха властта. Националната телевизия, за наш срам, бе жалко нещо в паметната нощ, събрала бе куп клакьори, които неистово се напъваха да ни убеждават, че ГЕРБ и противниците на централата нищо не са загубили, а БСП и тези, които искат строителството и, нищо не са спечелили. И те се надпреварваха да говорят глупости, а някои от тях, като известният Петко Георгиев, например, направо надминаха себе си, папагалски и натрапчиво повтаряйки, че за референдума са важни гласовете на тези, които не са гласували, а не на тези, които са гласували!? Въобще, бе направо трогателно, че всички се обявиха за победители, както обикновено, или че не видяха, може би, никакъв победител! А конкретният резултат, разбира се, нямаше никакво значение, така се кълняха губещите, та нямаше да разберем защо са люто разгневени, щом е тъй, ако не познавахме родните политически нрави. Само че ги познаваме, прекрасно ги познаваме и не могат отдавна да учудят никого у нас политическите палячовщини на политическите палячовци. И ако има, все пак, нещо по-различно този път, то е, че те се опитаха да надминат себе си, че пословичната им неадекватност, прерасна, порасна до чудовищна неадекватност. Човек направо се чуди, докато ги гледа как ръкомахат разпалено от трибуната и ни засипват с празни думи, дали са нагли, или малоумни, доколко са нагли и доколко малоумни. Човек се пита, дали е съчетана случайно, ей тъй, по Божията воля, наглостта с малоумие в бедните им души, или са го постигнали с упорит, с къртовски труд, с автотренинг, автосугестия, каляване на волята и тъй нататък. Както и да е: „Джокович победи!”, вероятно, няма да има успеха на други култови фрази, като: „Днес е хубав ден за българската демокрация!”, например, но във всички случаи ще е незабравима. И за привържениците на ГЕРБ, и за противниците на ГЕРБ, ще е незабравима, защото пророкът този път май е Петър Курумбашев. Той каза, струва си да го припомним, пък и запомним, че мач имаше и резултат имаше, а победител е БСП, което пък вещае лошо бъдеще за непобедимата партия на непобедимия премиер. Това е началото на края за ГЕРБ, каза твърде самоуверено, но не неаргументирано, за разлика от политическите си опоненти някогашният кукувец, който днес е сериозен политик. Наблягам на тази метаморфоза, защото е някак нехарактерна за родните политически реалности, където резултатът обикновено е противоположен. В българската политика, най-често, сериозните хора се превръщат в куковци, докато се борят, със зъби и нокти, за да напълнят кемера, а не да работят на ползу роди, както инак се кълнят. Референдумът, нещастният български референдум е красноречива илюстрация и в това отношение, щом и недотам досетливите разбраха, че сблъсъкът на лобитата бе далеч по-важен от народния интерес. Очевидно бе, че мнозина, най-безсрамно шетат на чуждия, а и на своя, собствен, интерес, нехаейки за националната икономика, или за бъдещето на страната и дереджето на народа. И се изговориха чудовищни глупости и в това отношение, като се почне от цената на прословутата централа, като се мине през цената на тока, който ще произвежда, та се стигне до туй, какъв непосилен товар ще е за данъкоплатеца. И пак се чудя, дали са нагли, доколко са нагли и доколко малоумни тези, които не знаят, или не искат да знаят, че непосилен товар за данъкоплатеца е цената на тока, не тяхната сметка без кръчмар! Тяхната сметка без кръчмар, подчертавам, защото няма такива балами сред този народ, които да не схващат тази простичка истина, да речем, че ако имат пазар за тока от своите 40 централи французите, ще се намери пазар и за тока от едничката наша централа. Не е толкова наивен този народ и ти гледа сеира, ако се преструва, че вярва! Добре е да си припомнят тази тъй проста, тъй прозрачна истина, самозабравилите се политици, ако не искат да получат оглушителен шамар на изборите утре! Всичко е ясно уж, от ясно по-ясно, но тъй, както гледам, Джокович ще победи пак май, защото самозабравим ли се веднъж ние, българите, нямаме озаптяване, особено ако сме яхнали политиката…