/за Парламента, Конституционните промени, Главният прокурор, Приемствеността на властта, оръжията за Украйна/
Странно е как парламент, раздиран от противоречия, с ниско обществено доверие и много ниска легитимност, заявява, че ще работи за конституционни промени.
Всички си спомнят как ГЕРБ написаха нова Конституция за една вечер, за да умилостивят протеста. Сега щели да пишат Конституция за десет дни под обсада на общественото омерзение.
Всичко това навява съмнения, че тук има друг умисъл и се надявам Конституцията да не се използва като параван, за да скрие интимните сцени между някои партии в парламента от погледа на обществеността или като фойерверк, който да отвлече вниманието от важните проблеми на обществото, или да се прокламира като панацея за вече превзетата от лични партийни интереси правосъдна система.
Който предлага премахването на фигурата главен прокурор, трябва много ясно да заяви с какво заменя този главен прокурор и по какъв начин ще бъде устроена работата в прокуратурата. Такъв анализ до момента липсва. Има и решение на Конституционния съд от 2003 г., което ясно показва, че за такава промяна трябва да има Велико народно събрание. Конституцията е фундаментът на държавното устройство, на обществените отношения и всяка промяна трябва да става изключително внимателно.
Точно във време на политически катаклизми всички трябва да се придържаме стриктно към Конституцията и законите. С освобождаването на главния прокурор направих точно това. Колко време се предлагаше да чакаме при положение, че сезирането на Конституционния съд от бившия вече главен прокурор все още не е допуснато до разглеждане и изобщо не се знае дали ще се разгледа, а и няма срок за това? Но това, което се случва в момента навява съмнения, че парламентарно представените политически партии търсят да назначат свой човек в стола на главния прокурор. Наблюдаваме и урок за цената на достойнството и принципите в политиката. Виждаме и как, когато загърбиш своите принципи и достойнство, за да вземеш властта, прегръщайки най-големите си противници, да демонстрираш, че имаш принципи и достойнство, става все по-трудна задача.
Като общество трябва изключително внимателно да следим и упражняваме всевъзможен контрол върху фигурата изпълняваща длъжността главен прокурор. Защото неговото назначаване не минава през детайлната процедура за избор на главен прокурор, не минава през тези задълбочени обсъждания за професионални и морални качества и през назначаването му с указ от президента. В същото време той се ползва с всички правомощия на главния прокурор и може при сегашната политическа конюнктура да остане за неопределено дълго време на този пост. Трябва да съдим за г-н Сарафов по отношението му към имунитетите и делата на трупчета за корупция по високите етажи на властта. Той трябва много бързо и ясно да се позиционира. Дали ще помага на определени политически фигури да се изперат взаимно или ще застане на позиция, която ще позволи бързо завръщане на справедливостта.
Когато дадено правителство напуска властта и се освобождава определено министерство, нормално е министърът да напусне заедно със своя политически кабинет, неговия началник и заместник-министри. Приемствеността се осъществява най-вече от директорите на дирекции, от администрацията на всяко едно министерство. Това е коректният подход. Затова приемам поканата определени заместник-министри, съветници към политическите кабинети и областните управители да продължат да работят към новото правителство като реална оценка за тяхната работа. Уважавам и принципите, вижданията и правото на тези хора сами да решават как да отговарят на подобни покани.
И в България, и в Брюксел, винаги съм отстоявал позицията, че страната ни не трябва да се намесва с предоставяне на оръжие на Украйна, тъй като подобен подход няма да доведе до прекратяване на този все по-ескалиращ конфликт, който носи огромни рискове и изтощава нашите икономики и социални системи. Грешка ще бъде, ако правителството вземе такова решение.