ДИСКОТЕКАТА – ПАРАВАН ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ И СКРИТ ПАЗАР ЗА НЕЩО ДРУГО!
Връщайки се назад във времето /миналия век/ си спомням един специален случай, по време на баскетболен мач между Ямболския клуб, изкачил се на големия връх, като шампион на НРБ, благодарение на паричните знаци на нашия именит съгражданин Сашо Дончев. По време на почивката между отделните части на мача, когато мажоретките танцуваха пред очите на зрителите, изпълнили докрай зала „Диана“, през самото игрално поле връхлита като вихър небезизвестният наш човек – Карамански с разкопчан кожен шлифер, под усилената охрана на грамадни брадясали мъжаги. Необезпокояван от никой същият велможа се настани в предверието /източното/, където по онова време бе питейно заведение, а до ранна доба дискотека. Това бе първата дискотека в Ямбол, където бе нормално да употребяваш екстази и др. екзотики. След тази дискотека, която не просъществува дълго в града се нароиха подобни заведения!
Преди няколко месеца ми свършиха цигарите и тръгнах към денонощния магазин до църквата. Минавайки покрай нея забелязах налягали млади хора – момчета и момичета на тревата, които в 01,30 часа бяха почти бездиханни като някакви силуети. Същите не бяха пияни, а бяха в друго състояние. Веднага се върнах назад и сигнализирах дежурния на МВР. И дежурния съвсем спокойно каза: „Оставете ги, ние ги знаем тези наркоманчета“.
Не го разбрах и продължих по пътя си. След като се заредих с цигари реших просто за себе си да проверя къде има нощни заведения в града. Преминах през Къщата, бившия клуб на културните дейци /сега пиано-бар/, х-л комплекс „Тунджа“ и стигнах до Ловния дом. На горния етаж светеше барово осветление, децибелите бяха неистови. Реших да видя за какво става вътре и натиснах дръжката на вратата, но тя бе заключена. Пет минути чуках по вратата, но уви никой не ми отвори, може би защото не знаех условния сигнал. Видно бе, че не всичко е според закона, а дали не се вършеха други действия и какво се консумира късно след полунощ.
Връщайки се обратно попаднах пред хотел „България“ и чувайки висока музика в подземието реших да полюбопитствам и слизайки по стръмните стълби се озовах в едно силно задимено и полутъмно заведение с високи децибели, като видях клатушкащи се двойки да танцуват – мъже с мъже – голи до кръста, целувайки се и жени почти без одежди да се движат в транс. Други налягали пред и под бара, движещи силуети, безмълвни като скелети. На широката плазма се показваше една банална порнография.
Едва издържах няколко минути и бързо, бързо напуснах този оазис на порнографията, като бързах да подишам от чистия утринен въздух, защото от „Рогача“ ми се зави свят и се спрях до чешмата в централната градина
Такива бяха моите среднощни и почти утринни разузнавания за т.н. Нощен живот. Така завърши моето приключение, от което бях дълбоко възмутен от дъното на душата си, че има подобни заведения, породено от лъжедемокрацията и че се увеличават клиентите на подобни заведения.
Можем без заобиколки да кажем: „Браво наша мила, Държаво“, която понастоящем се намира в подобно положение.
27.04.2016 г. Преживял и изтърпял: Георги Ников
/пенсионер/