Барелеф на Поета Христо Смирненски бе открита днес на едонименната улица в нашия град. Инициативата на подполковника от резерва Георги Киров събра в двора на нареченото на Поета училище, днес, когато се навършват 93-години от смъртта му, спомоществуватели, почитатели на поезията и изкуството, приятели...
Слово за живота и мястото на Смирненски в българската литература и поезия изнесе председателят на Дружествто на писателите в Ямбол поетът Тенко Тенев. Рециталът изнесоха ученици от училището. Звучаха "Червените ескадрони" Цветя на паметника на Смирненски поднесоха председателят на читалище "Съгласие" Митко Филипов, общинският съветник Мариета Сивкова, от името на Художествена галерия "Жорж Папазов", съдействала за изработване на барелефа „ директор общинският съветник Петко Йордано“““, художникът Кольо Инджов...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.