Неделята преди Възкресение и ден след Лазаровата събота се празнува тържественото посрещане на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. В града той влиза на магаре (животно, което символизира идване с мир и приятелство), а не на кон, както обикновено се отправяли бойците на война. Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на влизащия в светия град била голяма. Носела се мълвата за чудесата, които извършил, и за силата на новата вяра. Разказвала се вече и историята за чудното Лазарово възкресение, което мнозина видели с очите си предния ден и от тук нататък, до края на дните си, щели да го превръщат в една от най-невероятните и тръпнещи легенди на християнството. Пътят пред Спасителя бил застлан с маслинови, палмови и лаврови клонки*, върба, здравец и цветя. Мир, любов и победа носел той на многобройния народ, който се тълпял да го зърне с очите си, да го докосне, да бъде поне наблизо. "Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!", носели се възгласи отвсякъде. Бил чуден и неповторим миг. Споменът за него църквата празнува от III в.

ИКОНИ

Споменът е изобразен и на множество икони, на които Исус тържествено върви с магарето си към храма по път, постлан от цветя, признание и вяра. Входът Господен в Йерусалим е също част от очертаването на границата и подреждането на света от хаос към ред, от зло към добро до деня на пълното разграничение и обозначаване, което ще се извърши само една седмица по-късно, на Великден.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас. В плана на народната представа за ред и порядък се среща митологичният образ на змея, който, също като Лазар, е на границата на нашия и отвъдния свят. Често представата за него се свързва с атмосферни явления, дъжд, град, гръмотевици. Пролетта и празникът са добро време чрез магия и песни да бъде умилостивена разрушителната стихия на времето. На Връбница от змея могат да се предпазят и момите и задължително трябва да го направят. Само мома, която е участ­вала в обичая "кумичене", може да бъде спокойна, че е поставила разделната граница, че няма да бъде залюбена и погубена от змей. Както и само мома, участвала в посветителските ритуали на Лазарица и Връбница, вече е отвоювала своето ново социално място.

РИТУАЛИ

С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празнична служба и водосвет.
Причестяват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински.
Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата. С осветените цветя се бае против уроки и болес­ти на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват надалеч градоносните облаци.
С върбова клонка рано сутрин се ходи на гроб. От слама или царевични стъбла се пали огън.
Изпълнява се обичаят "кумичене" – последният от лазарските обичаи. Рано на сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки от цветя, върба или малко хлебче. Това е хлябът "кукла" (има форма на дете). Момите се нареждат на брега или на моста, пускат китката или парче от хляба по течението или ги слагат на бухалка и пускат бухалката. Следят чия китка или хляб ще излязат най-напред. На която принадлежи, тя е "кумицата", най-главната. На нея ще оказват най-голяма почит, ще я носят на ръце и ще я уважават. На места дори "говеят", мълчат, пред нея чак до третия ден на Великден. Тогава тя кани своите лазарки на гости, гощава ги с баница и червено яйце, символично им прощава за всичко и те отново проговарят.
Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След кумиченето вече не се боят от змея, пеят за любов, брак, щастие. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат.
Връзват люлки, люлеят първо "кумицата", а после всички поред.
Завършват празненството на гости у "кумицата". Поднася се постна храна.
Опасва се кръстът с върбови клонки, за да не боли по време на лятната работа.

Припевки на празника

Цъфнало е кокиче
в Златкина градина,
вечер го Златка полива,
сутрин го Стамен обира.

               ***

Цъфти, цъфти, босилко,
да ти не вехне коренът,
че ще дойдат два млади.

               ***

Синьо, бяло цветенце
на друма си никнеше,
никнеше, още цъфтеше.
Мина елен, опаса го:
синьо цвете Златинка,
сури елен Драгойчо.

ЗАБРАНИ

На Връбница не бива да се режат лозя, защото няма да дадат плод.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Момите гадаят за женитба. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Връбница е мъгливо, ще има проблеми при отглеждането на копринените буби.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Цвете

Още от антични времена цветята са символ на пролетта, растежа и красотата. Като знак на пролетта, младостта и радостта се използват и в българските празници. Особено характерен в това отношение е Гергьовден, или Цветен Георги.
Българската народна песен възпява различни цветя – божур, ружа, трендафил, босилек. Някои се смятат за лековити, други се наричат "момински цветя". Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самовили. От значение е цветът на божура – бялото и червеното са признак на здраве и младост. Затова се носи при раждане, кръщене, сватба, но не и при смърт. Здравецът се употребява във всякакви ритуали поради вечнозеления си цвят.
Има и магьоснически цветя – тинтява, росен, перуника, куманига, чемерика, омайниче и др. Те имат разделна, отбранителна или привличаща сила и с това пазят спомен от някогашни вярвания за одушевеността на цветята.
В библейската символика цветята са знак за преходност, надежда за възкресение, за вечната пролет в Райската градина. В Западна Европа игликата и момината сълза се свързват с Мария и с Христос, лилията е символ на Богородица. Червената роза се употребява като символ на духовната красота на св. Димитър и с цвета си говори за кръвта и страданията на светеца.
В християнството цветята често са символ на определен светец, на самия Христос или на новопокръстените във вярата.