Този път думата не е за кичозната красивост в центъра на Ямбол, а за още по-неприятни гледки, пак там. Отнася се до състоянието и качеството на някои от паметниците ни.След предумишления пожар на превърнатото в магазин,приватизирано фоайе на бившето кино ₺Вапца-ров₺,намиращият се в непосредствена близост бюст-паметник на поета Яворов остана в продължение на години поръсен със саждите от пожара и вече съвсем не прилича на първообраза си.Но това не смущава никого.
Очевидно ни най-малко някого от Община Ямбол.Може би,ако все още беше жива дарителката на паметника Ахавни Бъздигян,щеше да го почисти.Излиза като че ли градът съобщава на Бъздигян на оня свят₺като не можеш да се грижиш за дарението си,да не си го правила.₺
Едно още по-голямо издевателство спрямо естетическите чувства на гражданите ни е статуята на едно тюленоподобно същество, полуанонимно масонско дарение, поставено наскоро на зелената площ срещу сградата на градската библиотека.Внушаващата недоумение фигура на статуята/един млад ром, докато я фотографирах, ме запита ₺това мъж ли е,или жена₺/ e снабдена с надписа на дълбокомислената препоръка, заимствана от храма на Аполон в Делфи;₺ Опознай себе си₺.Мнозинството от хората, с които съм разговарял, са на мнение, че в случая не се касае до древната мъдрост, насочена към духовно осъзна- ване и трансформация, а към нещо друго, изхождайки от безполовата фигура на статуята, че масоните са се загрижили за преосмислянето на човешкия живот в духа на постановките на джендърната революция.
Проблем, по който огромното мнозинство на здравомисле-щите българи застанаха на категорично противоположна позиция.Като си помисли човек колко грозно е тялото на статуята, която трябва да представя човека, който преоценява и подлага на промяна своя т.нар.от Истанбулската конвенция стереотипен пол, едва ли може да се очаква и минимума от очаквания ефект. По скоро обратния.Но в тоя случай защо да й се противопоставяме.Ами защото не искаме в нашия град да про-дъпжава шествието на безвкусицата и на грозотата.
И още един проблем, свързан с паметта на града ни, който за някои може да прозвучи сантиментално, но не би следвало повече да се търпи.Защо ротондата на т.нар. Минерална баня,превърната преди години в кафене, от дълги години вече стои затворена и със затъмнени прозорци.Отвън са запазени текстове с работното време на бившето кафе,реклама на определен вид бира, а най-отгоре е полусъдраната рек-лама на застрахователното дружество на двама широко известни братя, които преди дълго време бяха предмет на съдебно разследване.Много преди да стане кафене, в ротондата имаше статуя на богиня Диана върху пиедестал, обиколен с фонтанки, от които гражданите пиеха т.нар.мине-рална вода.После в кафенето изчезнаха фонтанките, а едновременно със заключването на ротондата изчезна и статуята.Може би отговорът на въпроса ще дойде от Общината, която следва да знае, продадено или отдадено под наем е въпросното помещение.
Някой може да каже, че това не са съществени проблеми на града,но знаем, че съществените са трудно решими и поради това не се радват на особено внимание.За това и обнадеждени от очакваните промени в Ямбол след последните местни избори би следвало да поискаме решаването и на такива негови проблеми.
Ноември Т.Михайлов