Честно казано, по политическа коректност Русия е страна свободна, не е като Запада, където трайно се е установила тирания над либералните извращения. Да вземем например Франция – уважаван немски писател решил да присъства на погребението на Милошевич, след което незабавно забранили пиесите му в Комеди Франсез. А у нас не по малко уважаваната В. И. Новодворская в ефир и в прав текст заяви, че „за установяването на демокрацията в Русия изобщо не е нужно да се пита за мнението на руския народ”. Така де, той от това нищо не отбира.

На мен този абсурд ми е „по вкуса”: устатата „баба на руското дисидентство” може да си глаголства каквито си ще троцкистки истини. Представяте ли си какво биха направили с Буш, ако той простодушно бе изтърсил нещо подобно по повод установяване на демокрацията в Ирак? У нас обаче всичко се „преглъща” – нашата Политическа Търпимост позволява на заслужили либерали да вършат всякакви глупости…

Възможно е не всички да са наясно за какво иде реч. Но политическата коректност е доктрина, възникнала в средата на миналия век, според която в обществото са недопустими всякакви изказвания, които оскърбяват слуха на каквато и да е обществена група и националност, по правило малцинствена. Излизайки от предпоставката, че всички хора са равни, политкоректността трябва да забрани думите, които могат да уронят моралния престиж на когото и да било. И не е нужно след 70-годишна диктатура политическата коректност да се превръща във фарс и абсурд! Днес няма бедни хора – има „социално слаби”, няма умствено изостанали – има „умни по различен начин”. Не дай си Боже, да наречеш африканците „негри” или „чернилки”. Впрочем, това е при тях. У нас „чернилки” наричат не само негрите, но и всички граждани на южните републики. Не бива да се нарича хомосексуализмът „педерастия”, наистина не трябва. Но за славните еврейски анекдоти е жалко, честна дума! Там не бива да се разказват. У нас се пускат във всяка компания. Господи, не може да се изброи всичко! Мисля, че Шекспир не би се осмелил да напише „Венецианският търговец” в наше време – ще го заклеймят като антисемит.

Разни раси – разни дарби. Аз не виждам нищо страшно да се признае фактът, че латиноамериканците или негрите (пардон, африканците – А.К.) играят по-добре футбол, отколкото свирят на цигулка, а евреите имат големи достижения в хазартните игри и са по-добри в свиренето на цигулка, отколкото във футбола или бокса. Но опитайте да го кажете публично – моментално ще ви обвинят в расизъм. Нали „всички раси са равни”. Изобщо идеята за глобалното равенство сама по себе си е тъпа. Дето се вика, Бог не е подравнявал дърветата в горите. Даже и близнаците не са еднакви.

В края на ХХ век Берлинската стена рухна, погребвайки Империята на Злото и комунистическата тирания. Светът си отдъхна облекчено и аз заедно с целия свят: изглеждаше, че повече препятствия към свободата и демокрацията няма. Оказа се, че крайъгълният камък на бъдещото общество, естествено, трябва да стане Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН още през 1948 година. Разбира се, прекрасно е да се прогласи пред целия свят документ, който утвърждава, че на човека изначално е присъща доброта и чувство за справедливост, че той има неотменяемо право на живот, труд, свобода на придвижване, и изобщо, че „ човек е създаден за щастие, както птицата за полет”. Но, както се казва, тази музика свири кратко. Хората се оказаха не толкова добри: производството на оръжия и световният му експорт нарасна няколко пъти, в разни части на света възникнаха нови войни, нямащи нищо общо с какъвто и да е идеологически мотив – религиозен, расов или даже племенен. В СССР Декларацията за правата се признаваше само на хартия и когато Съветският съюз рухна, и нея я забравиха в потока от кървави политически и междунационални конфликти.

Оказа се, че писателят Уилям Голдинг е бил прав, когато написал, че „човекът е най-опасното животно, населяващо земята”. У световните идеологии се получи объркване – реалността не съответстваше с написаните в Декларацията високи идеи и правила. Докато съществуваше противопоставянето на двете световни системи, всичко можеше да се припише на Evil Empire. Но сега кой да се обвини? Човечеството? И ето че се появи новата тирания – тиранията на двойните стандарти, тиранията на „правилните” термини, използвани в грешни или дори в абсурдни случаи. Нека опита някой политик официално да цитира мисълта на Голдинг – ще го стъпчат в прахта като фашист, садист, расист и изобщо ксенофоб. С неговата кариера ще е свършено – общественото мнение ще го зачеркне завинаги. Може съвсем убедено да се каже, че в западния свят се роди нова диктатура – диктатурата на политическата коректност.

Сега на Запад, у нас също, хомосексуалистите свободно си организират шествия и паради, където открито заявяват своята ориентация. Властите ги охраняват, за да демонстрират те спокойно, защото смятат това за политически коректно. Но ако аз например, честно и откровено просто заявя за своята хетеросексуалност, ще ме обвинят в хомофобия, а в някои страни могат дори да ме тикнат зад решетките. Интересно, но представителите на сексуалните малцинства никога не ги обвиняват в хетерофобия. Понякога е страшно да изказваш мислите си! Преследва те страхът, че някъде наоколо „седят и чакат” да изтървеш някое политически некоректно слово. Между другото, това е нарушение на правото да изказваш свободно своите мисли, пък били те и спорни. И не по-малко важно, ние отвръщаме поглед от нелицеприятния факт, че хората не са равни и правата на човека се нарушават почти навсякъде, а не само в окупираните от чуждоземни войски страни. Политическата коректност е една узаконена лъжа навсякъде.

Политическата коректност дава възможност на нашето правителство да заяви, че укрепването на пирамидата на властта е укрепване на демокрацията. Това е лъжа. Укрепването на пирамидата е настъпление на нашата фиктивна демокрация, което е необходимо за стабилността на страната. Но ние, робите на новата диктатура, се боим да назовем нещата с истинските им имена. На своето време Чехов, гледайки ораторстващите борци за народни правдини, тъжно недоумявал: „Защо лъжат народа? Защо го убеждават, че той е прав в своето невежество?”

„Политически коректната” екзекуция на Садам Хюсеин предизвиква отвращение и дори отчаяние заради безпомощността на света пред наглата позиция на САЩ. Диктатурата на политическото лицемерие не позволява нито да се разбере, нито да се каже на глас – ако диктаторът е виновен, то е само защото управлява своята страна по законите и културата на нейния народ. С какво Садам е по-виновен от Навуходоносор, Саладин, Ричард Лъвското Сърце или херцог Алба, които унищожавали цели градове, ако те не се подчинявали? Да, тези са живели в Средновековието, че и по-рано, но политическата коректност забранява да се каже, че има култури, които днес преживяват своето Средновековие.

Легендарният актьор Марлон Брандо в предаване на Лари Кинг се изтърва да каже, че Холивуд се управлява от евреи. На другата сутрин звездата на Брандо на холивудския булевард бе украсена с пречупени кръстове. Еврейската общност поиска от холивудския актьор извинение. Брандо се извини пред евреите и еврейската общност на Холивуд. Те го извиниха и му разрешиха да снима в Холивуд.

Да ме убие Господ, ако разбирам, какво антисемитско има в репликата на Брандо за Холивуд? По принцип – то е точно така. Но за това не е прието да се говори. Аз, обратното, смятам, че евреите заслужават уважение и похвала за своята сплотеност – те са заедно и си помагат, затова завоюват позиции. Както политически, така и икономически. Де да можехме и ние… Но, пардон, това също не е съвсем коректно – познайте от чия гледна точка.

Превод: Рени Нешкова
А. Кончловски