там хо­рата се събират и обсъждат дали да се гласува тайно или явно във Висшия съдебен съвет...."


Декларация на Парламентарната група на ПП АТАКА

Дами и господа, народни предста­вители, нямаше да взимам думата, но съм предизвикан от историческите събития, които се разиграват в сгра­дата на българския парламент – т.е. продължаването на търсене на т.нар. съгласие, за да се съберат 180 гласа. Защо? За да се направи съдебна ре­форма. Каква съдебна реформа точно се прави? С моите колеги направихме проверка и по най-малките селища на България. Открихме, че там в момента хората ги занимава само един-един­ствен въпрос. Нищо друго. Във всяка битова механа, на всяко село, там хо­рата се събират и обсъждат дали да се гласува тайно или явно във Висшия съдебен съвет. Това е въпросът днес пред българското общество. И по тази причина аз повече не мога да мълча. Вземам думата, за да изразя своето от­ношение. И моето отношение към това е следното: Нека Висшият съдебен съ­вет да си реши дали да се гласува тай­но или явно. Но, определено, това не е въпросът, който вълнува българските граждани днес.

Въпросите, които стоят пред българ­ското общество, са защо продължава битовата престъпност? Защо продъл­жават да бъдат ограбва­ни тези, които се трудят и се опитват по някакъв начин да се изхранват със собствено селско стопанство? Защо про­дължава несправедли­востта в България, да има олигарси, да има много бедни хора? Защо няма работа за младите хора? Защо пенсиите са толкова ниски и защо не може да се лекуваш, а когато отидеш да се леку­ваш, трябва да плащаш и може дори да умреш пред болницата, ако нямаш пари да си платиш.

Това са въпросите, които стоят пред българското общество, само че българ­ският парламент се занимава с ВСС. На колко квоти да бъде разделен той. Кой от прокурорите и съдиите да стои на четно и нечетно място. Това е въпросът на въпросите, около който тече непре­къснато задкулисие.

В момента продължават совалките от кабинет в кабинет, от стая в стая се ходи и се събират гласове – 180 брой­ки трябва да се съберат, за да може да се приемат промени в Конституцията, които не вълнуват нито един нормален българин. И аз питам: защо занимавате и защо хабите скъпото парламентар­но време, за да занимавате българ­ската общественост с несъществени въпроси. Защо представяте това като съдебна реформа? Защо се играе този театър?

{vbox7}8f88ee0833{/vbox7}

Защо пристига тук заместник-пред­седателката на Европейската комисия госпожа Могерини и се имитира среща с парламентарните сили. И в четвър­тък беше разиграна една пародия, при която изобщо не беше дадена думата на народните представители, на нас като председатели на парламен­тарни групи не беше позволено да зададем въпрос на въпросната госпожа. Аз например исках да я питам, кога Европейският съюз, Европейската комисия ще изплати обезщетенията от над 1 млрд., които ни дължи за щетите, които ние понасяме, заради идиотските санкции срещу Ру­сия, които ни са наложени със сила?

Кога и защо Европейският съюз и Европейската комисия ще се намеси наистина да сложим преграда, а не да ни забранява да преграждаме пътя на нелегалните емигранти тук. Тези въ­проси останаха без отговор, защото госпожа председателката на парламен­та скоропостижно прекрати срещата с Могерини и не успяха да бъдат за­дадени тези въпроси. Това беше една пародия, един фарс. Една пародия, която се играе от двете страни, от Брюксел и от София. От Брюксел казват: правете съдеб­на реформа. От София казват: да, правим съ­дебна реформа. Защо е необходимо това? Кому е необходимо и защо се бърза? За да се отчете някаква дейност, за да се каже, че тук ние правим реформи.

В същото време полицията е една прогнила структура. В същото време четем всеки ден как полицаи рекетират хора, за да им взимат пари. Четем как полицаи лъжесвидетелстват. Аз лично съм го видял това. Ние четем как по­лицаи пребиват малолетни младежи и девойки. Или в същото време тези полицаи, които като доктор Джекил и мистър Хайд, през деня са полицаи, през нощта са гангстери.

Ние говорим за Висшия съдебен съвет. Ние виждаме съдии, които са поръчкови. Ние виждаме съдийка, на която й поръчват да ме осъди да платя огромна сума от 180 000 лева, защото господин премиерът се бил обидил от едно мое изречение. Народният пред­ставител по Конституция има право да прави изявление и той не подлежи на санкция за своите изявления. Ос­вен това аз съм казал нещо, което вече е споменато в поне 10 вестника. Но се намира въпросната съдийка и ме ос­ъжда. Намира се и втора, която също потвърждава това. Това е юридическо безумие. Този абсурд в правосъдието се разиграва всеки ден и всеки час и няма значение дали си народен пред­ставител, гражданин без имунитет или какъвто и да е.

Правосъдието в момента не работи, полицията е по-скоро мафия отколкото полиция и всичко това, за което говорим тук, е една илюзия, една из­мама. Кого лъжем – бъл­гарския народ?

Ние не можем да се присъединим към тези поправки, които се дописват дори в крачка на коляно. Кажете ми как може да се дописва на коляно поправка в Конституцията? Това е най-важният закон, основният закон на държавата. Затова нашето отношение е категорич­но негативно към тези поправки, които се опитват да направят управляващите и техните сателити.

Към това съглашателство, което сега събира уж опоненти в политическо­то пространство. Виждаме как ДПС и Патриотичен фронт са един до друг. Те били уж опоненти. Едните щяха да за­браняват другите, да ги свалят от поли­тическата сцена. Сега се прегръщат и застават зад тези т.нар. промени в Кон­ституцията. Виждаме същото задкули­сие, което беше, когато се формираше този кабинет, когато от стая в стая, от кабинет в кабинет, ходеха със същите совалки, предлагаха се постове. Пред­лагаха се облаги и сега това продължа­ва. Всичко това го наричат „съдебни реформи”.

Ние го наричаме измама, ние го наричаме пародия, ние го на­ричаме заблуда на общественото мнение. Такава за­блуда не е нужна и аз мисля, че тя само ще отврати българското обще­ство, ще го накара още по-малко да вярва в политическата система и още по-малко да отива да гласува. В крайна сметка ще останат само тези платени гласове, с които управляващите вече работят много добре. Групите, бро­керите, са готови и местните избори също са подготвени. Наесен ние ще бъдем свидетели на едни купени избо­ри. В това няма никакво съмнение. Ние ще бъдем свидетели на едно вече зат­върдено купуване и манипулиране на изборния вот и ще бъдем свидетели на пародия на демокрацията. И това ще доведе до въпроса сред българските избиратели: нужни ли са изобщо избо­ри? Нужна ли е изобщо такава полити­ческа система?

Понеже тук управляващите и тех­ните сателити и сателитчета много се страхуват от явлението СИРИЗА и из­писаха и изговориха много приказки как това е един популизъм, аз си мисля, че българската СИРИЗА или българ­ският опит да бъде разчупен сценари­ят на политическата олигархия, може да се окаже доста по-успешен, макар и не така външно заявен, както при гър­ците. Българинът е известен с това, че е търпелив. Само, че когато се ядоса и тръгне, той тогава наистина тръгва и срещу него нищо не може да се опре. Той превзема непревземаемите кре­пости – Одрин, 1913 г.

Така, че дами и господа, управля­ващи, които си мислите, че сега пра­вите реформи и заради тях ще бъдете потупани по рамото, ще ви приемат в Шенген, сякаш това може да бъде по­литическа цел и ще ви оставят да уп­равлявате, защото ще докажете своето послушание, си правите крива сметка, защото я правите без кръчмаря. Кръч­марят във всички случаи се нарича български народ. Той ви гледа, крои ви шапката и чака деня, в който ще каже своето голямо όχι, българско „Не” на вашата прогнила корупционна полити­ческа система.

Това е, което исках да ви кажа, макар че залата е празна. Камерите го показ­ват това сигурно и тука ги няма тези 180 съглашатели, които сега искат да се подпишат и да заявят пред Брюксел колко са послушни, защото и вчераш­ната среща с Могерини, и позорният акт за награждаване на американската посланичка Марси Рийс с орден „Стара планина” , за това, че ни направи част от фронтовата линия, доказва падението на българската управля­ваща класа. Не знам дали тя може да пад­не по-надолу.

Оттук нататък следва само повдигане на българския дух. Оттук нататък след­ва само съпротива, оттук нататък трябва да започне процес за промяна в полити­ческата система. Ние, както винаги, ще бъдем в авангарда на този процес. Нико­га не сме бягали от това. Доказали сме го, последователни сме и пак ще бъдем там отпред, когато трябва да покажем какво трябва да се направи в България, за да бъдем достоен народ. Все още мо­жем да го направим. След година-две може да е късно.

Волен Сидеров е основател и лидер на ПП АТАКА
роден е в Ямбол