Жените така и не станаха общи при комунизма, обаче всички ще плащат за пенсиите на всички при ГЕРБ. А ако новите пенсионери живеят и по-късо, още по-добре за универсалните пенсионни фондове (УПФ) – освен че ще плащат по-малко време, няма да има нужда да изплащат остатъка по партидата на наследниците, защото парите вече няма да се наследяват. Така го е замислил министърът на финансите Владислав Горанов с промени в Кодекса на труда.
Промените засягат 3.5 млн. български граждани – родените след 31 декември 1959 г., които задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд през последните 16 г. и са натрупали по личните си сметки в тях общо 7.7 млрд. лева.
Или поне по документи би трябвало да са толкова. На тях ще разчитаме за някаква допълнителна пенсия. Това си е малък спестовен влог.
Малко бели пари за черни дни, стига тези, на чието отговорно пазене и съхранение са били оставени, да не да бъркали в тях като в личен портфейл. Вторият стълб на пенсионната система е именно за това – лични пари по индивидуална сметка, за да се изплаща индивидуална пенсия.
Защото състоянието на спестяванията на нацията е повече от трагично.
От общата маса на депозитите на домакинствата у нас – 42.6 милиарда лева по данни на БНБ, 1.3% от всички депозити са за над 80 000 лева. Останалите 85 на сто депозитни сметки държат едва 12 на сто от всички спестявания и парите по тях не надхвърлят 5000 лева.
Причините властта да се увърта като кебапчийски котараци около сметките са ясни и лесни за назоваване.
Очевидно част от пенсионноосигурителните дружества у нас, общо 27, не са в добро финансово здраве – отдавна се носят зловредни слухове за източване чрез свързани лица (схемата КТБ), а доходността всеки може да я види и провери.
Комисията по финансов надзор (КФН), която трябва да прави точно това, което не прави – да следи стриктно как се управляват средствата от вноски за втора пенсия, която трябва да внасят всички родени след 1959 година, е на път да си измие ръцете от отговорността.
Решението беше намерено – отложи старта на проверката на здравината на активите им за лятото, което означава, че резултатите ще излязат през декември.
За държавата е по-лесно да набута всички пари в общ кюп, така че съвсем да размие отговорността на всяко от дружествата, „дупките“, които ще зейнат – и собствената си безотговорност в лицето на бездействения регулатор. Чийто шеф – Стоян Мавродиев, би трябвало да е освободен преди това и да консумира някое голямо offshore мохито.
„Покриването на биометрични и инвестиционни рискове от пенсионноосигурителните дружества налага завишаването на изискванията към техния капитал и формирането на достатъчно голям пул за ефективно споделяне на риска от преживяване“.
В това сложно-съставно изречение, част от мотивите за изземването на парите по унгарската схема на Орбан, всичко е ясно. Ключовата дума е „риск“.
Обаче парите са наши. И не само не трябва да се ограничава правото ни да се разпореждаме с тях, но и да се разшири с нови избори – дали да получим всичките пари накуп или да ни се изплаща за определено време или доживот някаква пенсия.
Преди да излязат данните от проверките на пенсионните фондове и застрахователите обаче, през август ще научим тези от стрес тестовете на банките.
И ако накрая трябва пак да платим сметка от няколко милиарда за грабеж, който държавата не просто е „проспала“, но е съучаствала, време е да приключим с кебапчийските котараци.
http://ureport.bg/116840/2016/04/25/300-dumi/a-posle-i-zhenite-shte-sa-obshti