Автор: Огнян Герджиков
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.
Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.
Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.
Ако го насилиш – писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.
Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.
Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.
В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.
Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.
 |