Бойко казал, че корона-вирусът може да счупи икономиката.
Да не влизаме в подробности – как точно икономиката засяга милионите наши клетници, които някак оцеляват около и дори под границата на бедността.

По-важното е Бедствието да не „счупи“ хората и особено въпросните клетници.

Ние винаги запомняме първата част от някоя мъдрост.
Ето, например, тази: „Надявай се на най-доброто – очаквай най-лошото“.
Ние все се надяваме – ако не на най-доброто, на доброто или поне на половината добро.
И трудно различаваме лошото/злото – дори да е под носа ни.

Страхотно ме впечатли коментарът на епидемиолога д-р Петър Марков от Оксфордския университет /цитирам от БЛИЦ/.
„Броят на заболелите и епидемията в Ломбардия сега са стигнали до критични размери по отношение на способността на болниците да ги лекуват. Тежките случаи там вече са толкова много, че многократно надхвърлят капацитета на всичките интензивни отделения в района.
Малко перспектива: Ломбардия е най богатата провинция в Италия. Тя генерира между 1/4 и 1/3 от целия брутен национален продукт на страната, която пък е в десетката на най-богатите страни в света.

В Ломбардия са най-добре оборудваните и най-многото болници на глава от населението, спрямо всички други провинции в Италия.
От колеги лекари, работещи в реанимации в района на Бергамо и на юг в Ломбардия, разбираме, че в момента за всяко легло с апаратура за обвдишване има няколко пациенти, които, ако не бъдат поставени на командно дишане, ще умрат.

Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация, защото няма къде да ги сложат.

В Италия са решили да приоритизират хората, според оставащите им години живот (!!!).
Т.е. дават предимство на по-млади тежко болни пациенти за интензивна терапия.

Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш, кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги.

Резултатът от това е, че, ако човек в напреднала възраст се зарази, и развие тежко заболяване, то той ще умре, защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение.

Това е ситуацията в северна Италия накратко. Защо е важно да я знаем? Важно е, защото ни показва бъдещето за нас в България.

Кривата на епидемията във всички страни в Европа е горе-долу една и съща – на стръмно експоненциално нарастване.
Просто в различните страни е в различно напреднала фаза. В повечето страни моделът на нарастване е горе долу такъв: ден първи: 2 случая, ден втори: 150 случая; една седмица по-късно: 1500.

Приблизително така беше в Италия, така беше във Франция, в Испания (вчера докладваха 600 случая, за едно денонощие, удвоявайки броя им на 1200) и т.н.

В България засега сме само на 6 потвърдени случая. Не виждам разумни причини да очакваме, че у нас нещата ще протекат по-различно.

Новият корона-вирус е par excellence пандемичен вирус. Той така се разпространява. Освен това, откриването на случаи критично зависи от практиката на тестване, стриктно следване на транспортни и лабораторни протоколи, видовете тестове и систематичността или пък доброто прицелване на тестването в правилните високорискови групи от населението.

Ако в момента неразкритите случаи в България са от порядъка на десетки (оптимистично допускане), то най-вероятно до 2 седмици трябва да очакваме първите систематични презентации на критично болни, може би по 1-2 дневно, които ще имат нужда от интензивна терапия и обвдишване. При експоненциално нарастване, след месец случаите ще са в порядъка на стотици и тогава можем да очакваме постъпващите тежко болни да започват да приближават десетки на ден.

Какво следва от всичко това? За мен, критично важният извод е, че държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обвдишване. Това трябва да започне веднага.
Колкото по-рано, толкова по-голям би бил шанса, че ще го имаме, когато ни трябва. В момента всички страни в Европа активно правят точно това – търсят и купуват такова оборудване.
Знам, че дори към момента набавянето на такова оборудване е проблем, особено с непосредствено доставяне. Но когато във всички страни в Европа случаите станат с хиляди, вече ще е невъзможно, освен, ако го искаме за догодина. Междувременно, стотици лечими болни ще загинат“ /край на цитата/.

Д-р Марков ни подсеща, че човечеството е изправено пред най-жестокия морален избор, в цялата си история.

Ние си играем на шикалки.

Поръчвайте апарати за обвдишване. И след година да дойдат, поне да ви е чиста съвестта.

Развържете проклетия си резерв, с който все се хвалите – макар близо два милиона души да живуркат под границата на бедността, а пък 70 процента от хората със средни заплати не могат да задоволят обичайните си нужди.

Прочетете/Проумейте коментара на д-р Марков и си направете сметките – поне веднъж като хората.

Колко машини имате? А колко ви трябват? Сигурно не знаете.

Предположете нещо – и купете десет пъти повече.

Непрекъснато ремонтирате – доремонтирате – препреремонтирате магистралите – затова не се скъпете.

Тогава и Господ може да се омилостиви.
***
ГЛЕДАЙТЕ ДА НЕ СЧУПИТЕ ХОРАТА