Пазарът успешно се опитва да затрие печатните медии, но истинското призвание на регионалния вестник е да съхрани паметта на града и е жалко за управниците, които не го осъзнават.
26 години единственият ямболски ежедневник вестник „Делник“ и неговият наследник – седмичникът „Неделник“ успяваха да се справят с тази нелека задача, независимо от недолюбването от властта и опитите й да ги унищожи. За тези 26 години вестникът преживя смяната и идването на власт на петима кметове на Ямбол, но успя да запечата на страниците си съвременната история на града, защото случващото се в Ямбол и в региона намираше отражение на неговите страници.
„Делник“ е не само единственият ямболски ежедневник, успял да излиза близо 20 години, но беше и единственият истински вестник в Ямбол – с ясна периодика, без да пропусне брой, с абонамент и разпространение в Ямбол и в региона, каквото изисква сериозната медия. Според законовите изисквания всичките му над 4700 броеве могат да бъдат намерени както в ямболската регионална библиотека, така и в Националната библиотека, където всяка истинска и уважаваща себе си медия трябва да изпраща екземпляри. Същото се случва и със седмичника „Неделник“ вече 6 години.
Ако си направите труда да отидете в ямболската библиотека, ще видите, че там има само броеве на „Неделник“, все едно в града няма други печатни медии, но това явно нищо не означава за управниците на Ямбол, които с отявлената си война срещу вестника или с пълното си безразличие дадоха своя принос за угасването на вестника.
Георги Славов, самият той също работил като компютърен специалист в „Делник“ и кметувал 12 години, поведе люта битка с вестника още в началните години на своя първи мандат, използвайки цялата си административна и властова машина и отмъстителна същност. Поводът за „скарването“ с вестника беше нагласена обществена поръчка за издаването на общинския бюлетин, която по запазена марка на кметския екип беше направена специално за конкретен изпълнител и беше спечелена на тройно по-висока цена – за 109 хиляди лева, а нашата оферта беше за 30 000 лв. Поръчката беше направена и дадена на тогавашната съпартийка на кмета Таня Димитрова, израснала по-късно до областен управител и дипломат – първо посланик в Хърватия, а сега генерален консул в Милано.
Общината не само спря да се абонира за вестника, да публикува обявите си в „Делник“, но кметът реши да впрегне цялата си власт на областен лидер на ГЕРБ и започна да забранява на колегите си кметове от други общини, на културни институции, на директори на училища и на всички, назначени лично от него, да се абонират за вестника. Уплашени от отмъстителността му, дори и бизнесът спря да рекламира в „Делник“, за да не се скара с кмета. Тоталната властова преса беше част от причините ежедневникът, който си е сериозно финансово изпитание, да стане седмичник.
Новата кметска власт дойде с големи надежди за различност, но и тя не си промени отношението към вестника, подведена от комфорта на електронните медии, подценявайки значението на писаното слово. За 8 месеца управление община Ямбол не публикува една обява в „Неделник“, а тя по закон е длъжна да го прави в печатни медии, продължавайки по инерция правеното от предишната власт. Старият кмет водеше закрита политика, неговата цел беше обявите по-скоро да не стигнат до хората, т. е. публикуваше ги в трудно откриваеми вестници, които не могат да бъдат намерени в библиотеката. Новата власт просто продължи по същия начин, с което и тя даде своя принос за изчезването на вестника, защото явно за нея е по-важно какво се случва в медиите тук и сега, а не какво ще остане за историята.
Ясно е, че печатните вестници не са модерни като радиото, телевизията и сайтовете, защото изискват усилието да ги купиш и прочетеш. Но колкото и да робуваме на модата, всички знаем, че казаното отлита, видяното по телевизията ще се забрави, а написаното на хартия остава. Защото всеки малко запознат с електронните медии знае, че както в момента ги има, така и ще изчезнат, ако не се плати таксата за ползване на интернет пространството, например. Т. е. всичко там може да бъде до време, докато написаното остава.
Пределно ясно е, частна медия не може да разчита само на общините, но в същото време за мен лично е престъпление да се воюва срещу единствения истински вестник на Ямбол или да се „убива“ с безразличие, защото град без вестник е град без памет.
Няма как като журналист работещ в „Делник“ и „Неделник“ цели 23 години да не изпитвам загуба и болка по значимото.
„Делник“ ми даде много. Даде ми простор за развитие, даде ми поле за изява, даде ми привилегията да изпитвам удоволствие от работата си, възможност да се чувствам полезна в това, с което се занимавам. Срещна ме с личности, даде ми шанса да се опитам да помагам на хората.
Иска ми се в тези последни редове да благодаря на собствениците на вестника и главния редактор, че даваха на екипа независимост, каквато не може да си позволи медия, разчитаща само на реклами.
Всеки работил в „Делник“, а след това отишъл в друга медия, е осъзнал каква лична свобода е имал тук, защото журналистите във вестника имахме право на собствено мнение, каквото е лукс в много други медии.
За себе си ще съхраня всичко ценно от „Делник“, надявам се и ямболци да осъзнаят, че вестникът е отстоявал позиции и се е опитвал да следва принципи за доброто на града и на неговите хора.
Бел. Яс. Да вкараш в един кюп Славов и Ревански си е...меко казано глупост
Па и странно защо упреците на Иванова са срещу кметове.
Делник има заможен собственик. Той е решил така!
.