затова че ударила дете. Вдигали много шум...

П Р О Т О К О Л

                                                                   Гр. Ямбол, 10.07.2014 год.

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МИТРУШЕВА

При секретаря Г.М.

и прокурора И.И.

сложи за разглеждане АНД №796 по описа за 2014 год.    

докладвано от съдия МИТРУШЕВА

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

 

Обвиняемата редовно призована, лично и с адв. К., редовно упълномощена.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

          

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕМА самоличността на обвиняемата:

А.С.К., родена на *** ***, ***, българин, български гражданин, с висше образование, ***, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

 

Обв. К.: Получих препис от постановлението на ЯРП преди повече от 7 дни.

 

На основание чл.274 и чл.275 от НПК съдът, разясни на страните правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се направиха.

 

Адв. К.: Поддържам искането си за разпит на свидетелите посочени във възражението, които водим.

Прокурорът: Не възразявам срещу искането.

 

Съдът счете искането за основателно, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Т.Д.К. и М.Д.М.

 

СНЕМА самоличността на допуснатите свидетели:

Т.Д.К. – 45 г., неосъждана;

М.Д.М. – 49 г., неосъждана.

Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

 

ДАДЕ СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО.

 

Обв. К.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Желая да дам обяснения. Тези деца често играят до тяхната къща. Моята къща е срещу тяхната.

Проблемите започнаха от лятото на 2012 г., след раждането на малкия брат на Х. Децата вдигат много шум, когато играят и това е всеки ден. Например: преди две седмици хвърлиха едно шише и го счупиха. Излязох навън и им направих забележка. Никой не ме отрази. Аз съм тази, с която те играят на топчета, която е тяхна връстница. Такова подигравателно отношение. На три пъти са ми къртили мазилката на къщата. Вторият път, дойде бабата на двамата братовчеди и каза, че нейният брат е видял, че мазилката е изкъртена. Аз останах привидно спокойна. Разчитах, че бабата ще каже вкъщи и родителите ще вземат някакво отношение. Никакво отражение. Два-три дни след този инцидент малката група се премести от другата страна на къщата и продължи по същия начин.

Инцидентът на 21.09.2013 г. стана около 14:30 часа, когато децата бяха навън. Майката и бащата на Х. също са там. Ако аз крещя, как никой не ме е чул. Защо след като аз им крещя, никакви отношения не са вземали родителите им.

Едната постройка, където стоят и играят децата е като малко кръстовище, където минават доста автомобили. Аз веднъж им направих забележка да не играят там, че е опасно, но майката излезе и каза „ало, шиу много се правиш на важна, какво го пипаш”. Аз казах, че детето играе на опасно място, ако нещо се случи.

Другото място, на което играят е една малка постройка, около 2.5-3 метра висока, където децата се катерят. Мазилката пада.

На 21.09.2013 г. по обяд децата играеха навън. Аз често им правя забележка. Намирам се в моята кухня и чувам чукане което продължи 5-10 минути. Излязох да видя какво става. Първият път видях един от братовчедите Д., който беше застанал и Х. го беше яхнал като магаре и с длето къртеха мазилката. Попитах ги какво правят и какво вършат, видимо ядосана. Те се обърнаха и започнаха да се смеят подигравателно. Х. изчезна, изплаши се и хукна към края на улицата. Извика единия от съседите Д. През това време свидетелката Недялка, която видя всичко каза „А., страшна работа. Малчуганите живеят отсреща, прескачат през оградата. Мъжът ми всеки ден крещи и ги псува”. След като тя ми каза това нещо, даже ми даде идея да се обадя на майката на Х. Аз извиках на свекъра като по възрастен човек, който да вземе отношение. Излезе снахата и попита какво става. Аз я извиках да види какво става. Тя видя дупката. Нямаше какво да каже, защото беше изкъртено. В същия момент, отдалече ми се подхилва Х. със слънчевите очила и пристига с колелото засилен и с подигравателно отношение. Той ми се смее безочливо, в резултат на което аз избухнах и му ударих два шамара, поради което му паднаха очилата. Недялка стоеше отстрани и виждаше какво се случва, без да вземе отношение. Хванах Х. за ухото. Ударих му два шамара. Ударих го по лицето. След това той се отскубна от ръцете ми и избяга. Не съм удряла Х. по челото. След това той избяга. След няколко минути майката на Х. излиза настървена. Никой не разпита детето, за да разбере какво се е случило. Майка застана, насъска бащата и той прескочи през оградата и започна да съска срещу мен. Ако аз бях останала на улицата сигурно щеше да стане убийство. Не отговорих нито дума, нито на родителите, които ме обиждаха. Обърнах се и влязох вътре.

След известно време децата пак започнаха да играят пред къщата. Този проблем съществува от около две години, когато се роди по-малкото братче на Х. Дотогава Х. беше обгрижван много добре. Аз също имам отношение върху възпитанието на това дете. Майката обръща повече внимание на малкото дете. Затова Х. затъва, а той е умно дете.

 

Свид. Т.К.: А.К. я познавам. Нямам родствена връзка с нея. Познавам А. от 22 години. Тогава работихме заедно в С. – аз като зъболекар, а тя като учител. Много добри приятелки се. Многократно ми е споделяла за тези деца, че я притесняват, играят там и вършат пакости. Почнаха да рушат имота й. Аз съм виждала как се качват на постройката до кухнята, която е около два метра висока. Това е опасно за тях. Децата са пет момчета, на видима възраст 4 - 5 клас. А. не ми е споделяла да има проблеми с децата. Моето лично впечатление, когато работихме в С., е как децата идваха и с едно уважение и една любов я посрещаха. Децата не могат да скрият уважението си. Аз съм от Я, в момента живея в К. Всяко лято си идвам на гости. В това време, когато бях на гости, виждах децата как се качват на тази плоча и крещят. Ние от прозореца на къщата ги виждаме. Тази плоча не е обезопасена. Опасна е за тези деца. Никой от родителите не е обърнал внимание на децата. А. им прави забележка, но те напротив, като че й правят напук.

 

Свид. М.М.: А.К. я познавам повече от 20 години. Нямам родствена връзка с нея. Аз бях пряк свидетел на това какво правят децата. Дори имах такъв инцидент. Паркирам колата пред къщата и включвам алармата. Изведнъж чувал алармата на колата, отивам и виждам децата как удрят по предния капак на колата. Виждам как Х. се смее и удря най-нагло по капака на колата. Виждам, че дори и по-възрастен човек да им направи забележка, те не вземат.

Миналото лято ние излизаме на верандата, децата са там крещят, викат. Аз се учудвам, че тя е толкова търпелива. Те непрекъснато викат. А. като педагог е много търпелива, знае как да се отнася с децата. Просто наистина много ги изтърпя. Миналото лято това беше непрекъснато. Качват се на плочата, която не е обезопасена. Децата са може ми 4-ти клас, поне по моя преценка. Децата са момчета. Х. ги подстрекава. Другите са малко по-наивни деца и те всъщност се водят по него.

Аз живея в Я. и много често посещавам А.. Х. живее в къща, която се намира насреща по диагонал срещу къщата на А.. От дома на А. се вижда двора на Х. Има и други две съседски деца, които са през една къща. Ако А. извика, предполагам че ще се чуе до къщата на Х. Децата играят точно на ъгъла на къщата, където има движение, идват коли. Аз се учудвам, че родителите им позволяват да играят там. Също играят от другата страна, където има едно малко тротоарче. Там има счупени шишета, стари печки. Тя ходи непрекъснато да им чисти. Аз съм свидетел, когато децата чукаха на по-голямата къща. Учудвам се как тези родители остават децата да играят на това място.

 

На основание чл.283 от НПК се прочетоха писмените доказателства приложени по делото.

Прокурорът: Нямам искания за доказателства.

Адв. К.: Нямам искания за други доказателства.

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

    

Прокурорът: Считам, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, изложената в постановлението на ЯРП фактическа обстановка се потвърди изцяло. Считам за установени авторството и механизма на деянието от обвиняемата, както и мотивите и подбудите, по които същото извършено. Считам за доказано по обвиняемата е следва да бъде призната за виновна за извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, като са налице основанията на чл.78а ал.1 от НК и предлагам същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, около средния размер предвиден в закона. Моля, да възложите направените по делото разноски в тежест на подсъдимата.

 

Адв. К.: Фактическата обстановка по случая е изяснена. Доказа се, че децата, които са се събирали пред дома на А.К. от лятото на 2012 г., са целели с постъпките си да разрушават, да събарят мазилката върху построената й къща, която тя с труд си е закупила. Напуснала е гр. Я. и заживяла в с. В., за да може да придобие нещо свое. Доказа се също така, че родителите на тези деца държат децата си без контрол. Без да мислят за здравето и живота им, като им позволяват да играят на места опасни за живота им. В случая се получава така, че А. като възпитател, е загрижена за живота и здравето на тези деца повече отколкото техните родители.

Относно това, че устната на Х. била пукната от нанесен удар – нещо, което не отговоря на истината. Разпитаната по делото свидетелка Н. казва, че видяла по устата на детето да има кръв и помислила, че е пукната, но впоследствие разбрала, че имал стресница. Тя самата казва, че децата са много палави.

Приятел на И., който е разпитан относно зъба, казва, че И. му е казал, че като ял сандвич и му паднал зъба. Всички тези травми получени от момчето се приписват умишлено на А. и с цел, защото отношенията им не са много добри, макар че А. с нищо не е допринесла за тази неприязън. От две години тези деца са пуснати без родителски контрол. Считам, че А. няма вина за възпитанието на тези деца. Нейните страхове, че къщата й се намира на кръстовище, където минават много коли и децата играят, все места опасни за здравето и живота им.

Майката на Х. има второ дете от две години и въобще не обръща внимание на голямото си дете. Отделно от това нито бащата, нито майката, макар че А. е говорила с родителите на това дете, те не са направили нищо да го спрат, защото се оказа, че той бил тартора на групата деца.

Поради което моля, почитаемия съд да постанови съдебен акт като признае, че А.К. не е виновна за извършеното, посочено в предложението на прокурора. Ако съдът реши, че въпреки изложените доказателства, въпреки желанието на А. да помага на тези деца, да ги възпитава, реши, че тя има вина, то моля, при налагане на наказанието да се съобразите с нейното тежко материално състояние, като глобата да бъде към минимума, без да присъждате разноски.

 

На основание чл. 297 от НПК, съдът даде право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемата.

 

Обв. К.: Аз желая да бъдем в добросъседски отношение. Желая родителите да им намерят подходящо място за игра. За себе си бих искала повече да имам възможност да говоря с родителите.

 

Съдът се оттегли да постанови съдебния акт, който ще обяви в 10:30 часа 

 

В 10:30 часа съдебно заседание продължи в присъствието на обвиняемата К., защитника й – адв. К. и прокурора.

 

С оглед дадените от обвиняемата обяснения в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаните свидетели К. и М., съдът счита, че е налице промяна във фактическите положения посочени в постановлението на ЯРП, а именно касае се за дългогодишни, влошени взаимоотношения между обвиняемата и децата, в това число и пострадалото дете. Налице са и действия от страна на пострадалото дете извършени непосредствено преди инкриминираното престъпление, които от своя страна са провокирали поведението на обвиняемата. Това свидетелства за липсата на хулигански мотив при извършване на деянието. С оглед на това и на основание чл.378 ал.3 от НПК съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора.

Водим от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ: №

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 796/2014 г. по описа на ЯРС и ВРЪЩА делото на ЯРП.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

 

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 10:40 часа.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                             СЕКРЕТАР: