Борислав Ненов
Елка, някогашната ми съученичка, е от сутринта на поста си между фризьорския салон „Льонел” и офиса за бързи кредити. На Елка не и трябва нито прическа, въпреки че е преди Рождество Христово, нито кредит.
Първото е станало от няколко години без значение за нея, тъй като животът и болестта и са я запратили на улицата, второто е непостижимо, заради първото.
Пита имам ли нещо за нея. Минавам с традиционния номер, че всичко ми е обрала банката, след което следва питането за някоя цигара. Този път не се отбивам да запали един тютюн от запасите ми и сетне ми е донякъде чоглаво, защото поне това все още мога да си позволя.
Преди Бъдни вечер е, баничарницата „Старата пиаца” е в действие от ранна сутрин, но е на вълната на погачите и големите баници. Милинките, кифлите, тутманиците, гевреците ще почакат делничните дни, а междувременно се работи за Коледа.
Въпреки пълните тави, имащи своите притежатели, продавачката е умислена, а е иначе усмихната и блага жена. „Няма достатъчно клиенти”, отговаря на въпросителния ми поглед. „Защо да няма, нали по преброяването излязохме около 70 000 души”, я контрирам, но тя скептично клати глава и твърди, че повече от 30-35 хиляди в Ямбол няма. „Само се водят по списъците, хората заминаха”, заключава продавачката и поглежда дали има друг клиент.
Пред „Кауфланд”автомобилната навалица е почнала отрано, въпреки скепсиса на жената от „Старата пиаца”, но отвън се лутат хора, които мрачно броят парите си, защото не им излизат сметките.Така и не влизат в паста на хипермаркета, който е върху старите гробища, но все по-малко са хората, които ги помнят.
В началото на 80-те години градската управа реши да изнесе мъртвите извън очертанията на града и това ни лиши от страховитата нощна романтика. И от възможността пияниците и циганите да си пийват и хапват от това, което е оставено за Бог да прости.
Към обед „Графът” вече е почернял от народ, щъкаш или към центъра или обратно. Така казваме винаги - почернял от народ. Българите, не зная защо, се обличат в тъмни цветове, липсва решително бялото, розовото, червеното, зеленото, жълтото.
Мъжете не носят дрехи с такива цветове, за да не ги обявят за педали, но защо дамите са в убити тонове, не мога да схвана. От снимките, правени на Запад, почти винаги ни гледат възрастни хора в бодри цветове, а тук е някакъв перманентен траур
По „Търговска” хорският мравуняк продължава, но не е като преди години, оная жена от „Старата пиаца” май наистина е права. Места из кафенетата колкото щеш, по улицата се разминаваш лесно, в магазините и месарниците няма гъчкалък.
Един циганин опъва акордеона пред някогашния спортен магазин, но така и не разбирам коя песен се опитва да докара. По „Раковски” негов събрат е заложил на „Я кажи ми, облаче ле бяло” и стотинките, изненадващо за мен, се множат в кутията му. Пускат ги най-вече деца, изпратени от родителите си, естествено. Циганинът пее хубаво, какъв ли дует ще се получи, ако до него застане Силви Вартан?
На площада има известно движение- майки купуват по нещо от сергиите, обяснявайки на нетърпеливите си хлапета, че довечера Дядо Коледа ще донесе подаръка.
Хлапетата се хващат на въдицата. Някога и ние май правехме така, макар че тогава с нас се разправяше Дядо Мраз.
Въпреки че е хладничко, на мегдана са опънали сергии и майсторите на захарния памук и той розовее като дюля напролет. Мющерии обаче няма, те са двайсетина метра по-надалеч и си подават чашите с пелин и наливно вино, бодвайки и по някое кебапче, за да върви моабетът по-сладко. Пияни още няма. Или не са изтрезнели от снощи, или пазят силите си за наближаващото Рождество Христово.
Църквата „Свети Николай” е пуста- само един богомолец има в нея, отвън просяците са двама и са крайно недоволни, ако ги подминеш без да им пуснеш в шепите някоя пара.
Богомолците се пазят вероятно за Великден, а сега е пред Бъдни вечер.
Циганинът продължава да опъва лакърдията и пак се чува „Я кажи ми, облаче ле бяло”.
Силви Вартан обаче така и не идва на ямболския площад…