Богатите можело да дойдат да живеят в България, поради високите данъци върху доходите в страни от Западна Европа, най-вече във Франция.
Ако се позастоим в този контекст, би трябвало да има и обратното придвижване- бедните и тези, които едва се крепят на ръба на сипея с доходите си, би трябвало да поемат в другата посока- към Франция, като сме почнали да говорим за родината на Бриджит Бардо, Шарл дьо Гол и Мишел Платини.

Логиката на облагането на доходите е такава, няма защо да ви изглежда абсурдно, екстравагантно или нелепо. Във Франция се прилага класическият прогресивен данък върху доходите, а още топлият президент-социалист Франсоа Оланд качи ставката спрямо супер богатите на 75 процента.

В България тя е само 10 процента и по нормалната логика, тук е данъчен рай. Големият парадокс е, че плоският данък, създал този рай, бе въведен от правителството, в което доминираха българските социалисти начело с премиера и лидер на левицата Сергей Станишев. Подобна стъпка е абсурдна за всяка друга лява партия, но кой всъщност твърди сериозно, че БСП е партия на по-нископлатените социални слоеве?

В програмата на младата столетница може и да го пише, докато димят скарите с кебапчета под връх Бузлуджа може да се говорят подобни неща, но долу, в реалността, БСП е партията на едрия капитал.
Именно поради тази причина Жан Виденов стана неудобен преди време за БСП и червената буржоазия, олицетворявана от Андрей Луканов и подобни на него дейци на левицата. Андрей Карлович се гордееше, че е трето поколение комунист, но и той, и баща му бяха по високите етажи на властта, а оттам, както в „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски, не се вижда какво става в социалните низини.

За да сме точни, няма желание да се погледне надолу, защото елитът на левите в България признава само зеления цвят- цветът на долара. По този начин има изключителна близост между Бриджит Бардо и идеолозите в данъчната политика на модерната лява партия. Който поне малко се е интересувал от живота на секс символа на Франция и на света от 60-те години на миналия век, знае, че актрисата е дъщеря на фабрикант и имаше десни политически позиции.

И се оплакваше често от това, че трябва да плаща високи данъци в родината си. Бриджит Бардо  се оплакваше и от това, че по време на нейната младост, абортите във Франция бяха забранени и се наложи да прескочи до друга държава, за да махне нежелания плод на една любовна авантюра.

Нейният колега по професия, Жерар Депардийо, в последните седмици стана един от най-желаните хора в света. Дори владетелят на Кремъл Владимир Путин го покани да приеме руско гражданство и това бе прието с възторг. Вярно е, Конституционният съд на Франция отхвърли 75 процентното облагане на доходите на супер богатите, въведено от президента-социалист Франсоа Оланд, но той се закани, че ще намери вратичка, чрез която да приложи тази мярка срещу финансовата криза.

Да сте чули някой от българския политически или икономически елит да говори за нужда от премахване на плоския данък и връщане към прогресивното облагане на доходите? Аз не съм, освен някои срамежливи признания за това, че БСП се е издънила, подкрепяйки данъчен закон, който изцяло е в изгода на олигархията.

ГЕРБ и богочовекът Бойко Борисов също кротуват по този въпрос.
Така че не подскачайте от изненада, ако до вас в някоя прекрасна българска утрин си пие кафето Жерар Депардийо…