Напуканите устни на асфалта,
лакираните вейки на липите,
настръхналата кожа на земята,
разплакаха капчука и реките.
Разнежени висулките над входа,
се спуснаха в премръзналите храсти.
Студът отлюспи сивата си броня
и дъх на пролет в шепота му драще.
Разрошените къдри над комина,
подреждат в облака постеля,
подсмърчат още дрипавите преспи,
но само докъм идната неделя…
Ваня Велева