×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Любомир Котев:Страната Алабашия Featured

Четвъртък, 04 Април 2013 09:16
 
Имаше някога една духовита книжка за страната Алабашия и още тогава, по комунистическо време, ми хрумна, че ние живеем там, тъкмо там, в тази измислена страна. Казвам измислена, а не приказна, да речем, за да е ясно, че не е място за романтични преживелици тази страна, а място злачно и неуютно, въпреки синьото небе и яркото слънце.

Неуютно е там, т.е. тук, преди всичко, заради удивителния факт, че нещата тук всякога са имали свой, особен строй, някакъв странен, невиждан порядък. Никой не ходи на ръце, с главата надолу, разбира се, но нормалният, наглед, и спокоен ход на хората, не прави тази страна по-уредена или по-уютна. Напротив, въпреки работещите, уж по правилата институции, да речем, нашенските небивалици не изчезват.

Правилата вече са европейски уж, следваме ги сляпо уж, а небивалиците пак не изчезват и дори се задълбочават за всеобща почуда. За всеобща почуда, казвам, защото отдавна им се чудим не само ние, а и цяла Европа, която е не само удивена, но и ужасена май. И не би могло да е инак, разбира се, щом в тези тежки, кризисни времена, запазихме някак, почти чудодейно, финансовата си стабилност, сега се чуват гласове да се освободим от опеката МВФ.

Не са случайни тези гласове, държа да го отбележа, а на видни политически лидери и видни домашни финансисти, които мъдро мъдруват. Плещят необуздано глупости, всъщност, плещят че лелеяния ръст в производството ще го постигнем, когато го няма Валутния борд, защото той, видите ли, спъвал нещо родните предприемачи. Спъва той, Валутният борд, по-скоро родните спекуланти, може би, та затова е ненавистен, защото инак е пределно ясно, че икономически растеж има, когато има инвестиции. Ясно е и туй, разбира се, че тъй нужните чужди инвестиции ще ги има, когато е налице предвидима инвестиционна среда, т.е. когато е налице Валутен борд. Ясно е, накрая, че в страната Алабашия, очевидно, тъй категоричните финансови закони и икономически правила, не действат и в този случай.

Защото те, тези закони и правила, ако говорим сериозно, не действат не само в този случай тук, каза се вече: всичко тук има свой, особен строй. Преизвестните закони на класическата политикономия, каквито са „За конкуренцията”, или „За търсенето и предлагането”, например, у нас не действат. Или действат, ако изобщо действат, как да се изразя, на заден ход, може би, досущ както би трябвало да е в една измислена, но не и приказна страна. Не знам смешно ли е или тъжно, например, но онзи ден някакъв момък от някаква федерация, на хлебопроизводителите май, бодро обясняваше, че намалените цени на пшеницата на световните борси, не вещаят нова, по-ниска цена на хляба. Бълха ме е ухапала от това намаление, рече този момък, а после направо ме втрещи, като заяви, че цената на хляба не само няма да падне, но може и да се вдигне, забележете, заради изключителната конкуренция в бранша. Конкуренцията, пишеше в учебниците ни, пък го потвърждава най-категорично и практиката, в цял свят води до намаляване на цените, а тук, оказва се, постига обратен ефект. И каквито глупости да дрънка онзи нахалник, като е тъй, пише го и това в учебниците, цените не падат, защото е налице, по всяка вероятност, картелно споразумение в бранша. Подобни споразумения, знаем, са забранени и преследвани с всичката строгост на закона в страните на Европейския съюз, щом глобите понякога са милионни, но не е така в нашата страна. Тук, всички знаем, когато се вдигнат цените на зърното цената на хляба тутакси скача нагоре, понякога драстично, но паднат ли цените на пшеницата, дори да паднат цените на хляба, което е същинско чудо, падат с жълти стотинки. Учудващо би било, че ни се случват подобни небивалици, ако не живеехме в страната Алабашия, но щом сме там, не е учудващо нито това, нито факта, че министърът на земеделието, да речем, има проблеми с правосъдието. А още по-учудващо би било, по всяка вероятност, ако получи възмездие в тази чудна страна той, защото далеч не е първият земеделски министър, който ще влезе в съда, вярно, но и ще излезе оттам с високо вдигната глава, ако се случи и с неготова, което се случваше с предходниците му. Не действа у нас, както казах, и законът за търсенето и предлагането, щом вече години наред се вихрят какви ли не игри с кредитирането, но цените на имотите някак се задържат нереално високи. Нереално високи, подчертавам, защото е всеизвестно, че в столицата и морските ни курорти от години стоят празни стотици хиляди нови апартаменти, като са хиляди те и във всеки областен град. Цените на апартаментите, при това стълпотворение от апартаменти, би трябвало да паднат стремително, или поне бавно, но неотстъпно да вървят надолу, както е посочено в политикономията, а не се случва точно това. И, като е тъй, банките току предлагат кредити, които са все по-изгодни уж, но едва ли ще помогнат те решително, както на евентуалните новодомци, така и на удавения в кредити предприемач. Пък кой знае, милостив е Господ, щом не действат законите на политикономията в страната Алабашия, може би, се случват чудеса, може би, наистина се случват чудеса. И не говоря тук за чудесата на спекулата, да речем, които са си съвсем на мястото в нашата мила, родна страна, които здраво са се окопали у нас. Сътворителите им, нека вметна, току се оплакват от чуждата конкуренция, от чуждите вериги хипермаркети, които убивали, видите ли, родното производство. Да се чуди и мае човек, казвал съм го и друг път, как точно се случва подобно чудо, щом е всеизвестно, че от по-скъпа суровина се произвежда по-скъп продукт. Как, аджеба, става тъй, че от евтините родни суровини, да речем, се изработват колбаси или сирене, които са по-скъпи от внесените в чужбина? Съвсем логичен е този въпрос, щом е всеизвестно, че доходите в Западна Европа са десетократно по-високи, което естествено вдига десетократно и цените на суровините. Как, щом е тъй, ако е тъй, цените на колбасите или сиренето, произвеждани там, са по-ниски от нашите, възможна ли е изобщо, мислима ли е подобна конкуренция? И мислима, и възможна е, както се оказва, което пък недвусмислено сочи, че комисията за защита на конкуренцията, може би, не си върши добре работата. Или, тази комисия, както много други комисии, съвети, комитети и прочее институции е съвсем на мястото си в страната Алабашия. Никой не очаква, разбира се, да работят нормално институциите в страната Алабашия, освен ако той самият не е някакъв смешен и окаян алабаш…

Read 1746 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */