Изговориха се безброй думи срещу политическото статукво в страната ни.
През февруари, по време на тогавашните протести. Правителството на Бойко Борисов побърза да подаде оставка, а президентът Росен Плевнелиев да насрочи скорострелни предсрочни избори за Народно събрание.
За да запазят и двамата политическото статукво.
Въпреки че юнските протести навършиха един месец, и при тях има същата опасност – в крайна сметка да се проведат отново парламентарни избори на пожар и да се възпроизведе досегашната партийна „класа”. Аз слагам понятието „класа” в кавички, защото самите наши политици се накичиха с това определение, без да кажат какво точно разбират под него.
Ако в България и сега, 22 години след „нежната революция”, има класи, би трябвало да съществува работническа класа, селска класа, средна класа, класа на интелигенцията, на много богатите, на олигархията. Трябва да съществува и друга класа, така както е по влаковете, въпреки че много отдавна заможните не пътуват по българските железници.
Не пътува с БДЖ и средната класа, та дори и част от интелигенцията, която прегърна странни, меко казано, фондации, и без никакъв свян суче от тяхното виме и разпространява техните „заповеди” сред туземното население.
Явор Гърдев, който, поне доколкото съм запознат, не е от тия, които бозаят от фондациите, а сам и почтено си заробтва парите, наскоро в интервю каза, че ако живее на Запад вероятно ще има леви убеждения, но понеже е на Изток, е на други позиции.
Вероятно понеже е театрален режисьор, човек на изкуството, Явор Гърдев не може да формулира ясно какви са политическите му убеждения сега и тук. Той е от хората, които се стремят да не пропуснат нито ден от протестните шествия.
Доколкото мога да се ориентирам в този идеологически хаос, и други от протестиращите, при това преобладаващата част, не могат „изчистено” да обяснят как си представят България след половин година или след пет лета.
И аз съм за оставката на правителството на БСП-ДПС-Атака. Още преди Пламен Орешарски да поеме премиерския пост в свой текст изразих големи съмнения, че на доскорошния финансист му липса силен характер, за да се справи с перманентния натиск на Станишев и Лютви Местан върху него и кабинета му.
Ако избистрим ситуацията, сега обществото, както и Народното събрание, не правят нищо. Протестите се превърнаха в хепънинг, на който се търси мафията, за да я прогонят от държавата. Търси се и олигархията, за да има същата съдба.
Кой точно и как ще извърши тези титанични дела, протестиращите нямат идея.
Необяснимо за мен, при обиколките си на партийните централи, те нито веднъж не спряха пред тази на ГЕРБ. Аз не разбирам с какво Бойко Борисов и неговите съратници се отличават съществено от БСП и ДПС. Бившият премиер има само една гола риторика срещу комунизма, а една голяма част от членовете на партията му са имали членство в социалистическата партия или в царската, например.
Те обикалят от партия в партия, следвайки накъде духа политическият вятър.
Когато царят загуби прословутата си харизма, те панически изоставиха НДСВ, въпреки че уж дълбоко споделяха либералните идеи на „жълтите”.По същия конюнктурен начин са споделяли идете и на БКП или БСП, зависи от възрастта им.
Както и на СДС, чиято синя идея послужи за парцал на мнозина. Или за трамплин да накупят на безценица предприятия при работническо-мениджърската приватизация, извършена по времето, когато министър-председател беше Иван Костов.
Какво общо има това със сегашните протести? Има изключително важна роля, защото БСП и ДПС, а всъщност и ГЕРБ, отново ще проведат бързи извънредни парламентарни избори и отново те ще спечелят. Ще повторят в почти пълна степен конфигурацията в Народното събрание.
И тогава ще излезе по улиците и площадите друга част от българското общество. А може там да се окажат и мнозина от сега протестиращите. Казаното на шега от една дама, че е професионален протестиращ, ще стане реалност.
Гротескна, но реалност.
Мафията и олигархията нямат цвят. Те са толкова свързани с БСП, колкото и с партията на Бойко Борисов. Не бива да бъдем пълни наивници. Все пак протестиращите са чели освен „Винету” и няколко изречения от книга за Дьо Гол, както е положението при ББ, много повече. Макар че за някои, четенето е просто снобизъм, и изобщо не разбират какво е нужно на една държава, за да бъде тя просперираща.
Д-р Тренчев, който е реално доктор, колкото аз съм преводач от китайски, тия дни откри, че основното заболяване е целият демократичен процес, извършван от 1990 година досега. Тренчев живее на гърба на КТ „Подкрепа” вече 23 години.
Нито веднъж не успя да организира генерална стачка на работещите. Затова пък присъства много често на приеми. Преведено на нормален език, това са кьор софри, обилни банкети. Та той открива и  друго гениално нещо – синдикатите били най-големите структури на гражданското общество.
В последно време гражданското общество стана като Дядовото ръкавичка.
Профсъюзите отдавна не съществуват в страшно много предприятия и работодателите правят с работниците каквото им скимне.
Д-р Тренчев ходи по коктейли. И философства, че България в зората на демокрацията тръгнала с левия крак.
България не тръгна тогава нито с левия, нито с десния крак. Тя тръгна с изути гащи и още не може да си ги вдигне.
Затова вечно бори мафията и олигархията. На думи и с плакати…

Борислав Ненов