Ходили ли сте в Атина през последните две години?
Ако отговорът Ви е отрицателен, то определено сте пропуснали да видите две неща. Първото естествено е гръцката столица с нейните забележителности, а второто е ОГРОМНИЯТ БРОЙ ЕМИГРАНТИ, които са залели столицата на съседите.
Гледката не е приятна. Не защото са емигранти, а защото рязко променят облика на Гърция. Носят несигурност и хаос. Атина е залята от емигранти. Китайци, египтяни, алжирци, афганци....... С тях гъсто населената гръцка столица става пренаселена. Несигурна, с висока престъпност, с квартали, в които е опасно да ходиш и денем, препълнена със сутеньори, проститутки, наркоразпространители и наркозависими. Млади гърци и млади бежанци задружно лежат по уличките около Омония - надрусани, пияни, безпаменти.
Гърците много добре знаят, че почти 1 милион бежанци и икономически емигранти са ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ. Тези хора тежат на социалната система, на здравеопазването в борещата се с кризата Гърция. Отделно трудно се интегрират. Единствената разлика е, че Западът е доста по-услужлив към Гърция. Дава пари. С мъка, със зор, с рев, но дава. Дава поради много причини. Но една от тези причини са бежанците. Защото ако гърците не ги държат тези около милион „негърци” при себе си, Западът ще изпищи. Не че вече не пищи.
Западът си има доста сериозни проблеми с постоянните изблици от мюсюлманските квартали в Париж, Лондон, Марсилия, та дори в малките холандски градчета. И въпреки финансовата помощ, която дават на Гърция, тя трудно се справя. Защото се оказва, че емигрантите като имат подслон и храна, започват да си искат живота, на който са свикнали, преди да емигрират. Честно казано гърците не се трогват много от исканията им. Те априори вярват, че са най-демократични е ни им дреме, че някой ще ги обвини в противното. Пък и често обвинителите имат доста мръсно пране в гардероба. Но гърците за разлика от нас имат самочувствие.
Всичко неприятно, което може да ни сполети от идването на емигранти в България, непременно ще ни се случи. Поради много причини.
Не можем да осигурим приличен начин на живот на емигрантите, защото държавата е бедна. Евростат не си прави илюзии по този въпрос. Най-бедни сме в Европа.
Работа също не можем да им осигурим, защото работа няма и за нас.
Здравната каса и без това е яко източена, пари за лекарства постоянно не достигат. И няколко хиляди емигранти определено ще натежат и на потъващата ни здравна система.
Децата на тези емигранти трябва да ходят на училище. Което означава, че трябва да се осигурят учители, които първо да ги научат на български. Кой ще им плаща на тези учители, къде ще се провежда обучението, кой ще гарантира, че децата ще ходят на занятията?
Да се залъгваме, че религията нямала значение, е заравяне на главите в пясъка.
Странно е единодушието на всички партии в Парламента, с изключение на „Атака”, по въпроса за постоянно прииждащите емигранти. Всички само повтарят, че трябва да се справим. Че все някак сме щели да се справим. Десните извън Парламента повтарят същата мантра и обясняват, че имало начини, но никой не ги посочва. За кухото говорене на Президента дори няма да пиша. От него не се очаква нищо повече.
Истината е, че сами няма да се справим. Трябва ясно да се каже колко още емигранти можем да приемам. Колко? Точно число.Незабавно трябва да се постави въпросът пред лицемерно съчувстващата ни Европа и в прав текст да се каже, че или ще ни помогнат, или да спрат да пищят, че не се справяме. Да ни оставят да си решим проблема, както можем. Дори това да означава връщане на емигрантите откъдето идват. А Хелзинският комитет вместо да ни обвинява, да ни помогне да намерим средства, та да закърпим съдраното си положение.
Истината е, че можем да помогнем на определено число емигранти. И да искаме, нямаме ресурс за повече отколкото са сега. Нямаме. Колкото и да искаш да помогнеш, когато нямаш ресурс, започваш да вредиш. И на себе си, и на тези, които искат от теб помощ.
Росица Бакалова
