Интервю с професор Атанас Семов
В студиото вече е конституционният съдия професор Атанас Семов. Здравейте.
Атанас Семов (АС): Здравейте.
Цветанка Ризова (ЦР): Кажете най-краткото определение за прехода, тъй като вчера беше 10 ноември и всички говорим за това. Най-кратка версия за това.
АС: Най-краткото определение е, че преходът свърши много отдавна и на мене много ми се иска да спрем да използваме тази доста недъгава дума, защото преходът свърши в най-добрия случай през 2007 година, когато България стана член на Европейския съюз. За никакъв преход към нищо след това не можем да говорим.
00:00:38 ЦР: Е, в какво живеем сега тогава?
АС: В Безпътица. Това е истината за тия 36 години, а не преход. Преходът беше един съвсем кратък период, приемането на новата конституция, на няколко нови закона и в най-добрия случай, пак казвам, може да се мисли за продължаване на прехода, докато до приемането на държавата в Европейския съюз, в който могат да членуват само демократични правови държави с функционираща пазарна икономика. Ако си постигнал това, преход към какво тепърва правиш? Това, което правим, е разруха.
00:01:15 Това, което правим в тия 36 години, е един изключително противоречив и белязан от крайности процес, който отдавна не е трансформация, а е деформация. Но на мен много ми се иска в началото на нашия разговор да кажа нещо хубаво. Вчера гостувах в село Рибново в Гоце Делчевско, община Гърмен. Там се откри новият корпус на училище „Йордан Йовков“ и поставихме един барелеф на Йордан Йовков... Много ви моля, BTV, пратете един екип в това училище. Такова училище в България няма. Нито една от тъй наречените елитни софийски гимназии не може да се доближи до това, което е направено в село Рибново. Нови сгради. Увеличаващ се брой деца... Влезте да видите как изглеждат кабинетите по всички предмети, по-модерни от всяка аудитория на Софийския университет. ... Какви мъдри мисли са написани по стъпалата, по които се качват децата. А когато качвайки се, четеш мъдри мисли, вървиш нагоре.
00:02:39 Тоест възможно е да се правят в България и да се постигат много значими резултати.
ЦР: А какво ни пречи?
АС: Ами аз много пъти съм използвал тая турска дума, защото тя е много подходяща. Мукает, което е съчетание на чалъм и хатър – воля и умение. Пречи ни две неща ни пречат изключително много в тия 35 години и те са наши традиционни народопсихологични характеристики. Едното е чакането друг да ни оправи, другото е търсенето винаги на виновник навън. На нас все някой друг ни е виновен. Ние сме земята на невинните, поради което нито си наказваме виновниците, нито си променяме правилата, така че да няма следващи виновници...
? Измеренията на Последните 36 Години
00:04:04 АС: ...годишният период трябва да бъде отчитан с поне няколко много несъмнени измерения. От една страна, това е най-продължителният период в цялата ни нова история след освобождението без война. Никога не сме имали 36 години мир. Второ, несъмнен факт е, че българската икономика нарасна пет пъти за последните 25 години с 500%. Несъмнен факт е, че се повиши стандартът на една немалка част от хората в България. Също така обаче несъмнен факт е, че недопустимо много хора в България живеят зле, включително под социалния минимум.
00:04:48 ЦР: Това ли е според вас, това ли според вас прави част от обществото ни носталгици по социализма? Като прибавим, като прибавим според мен и чувството за несправедливост, защото ние сме далеч от върховенството на закона. Вие ще кажете дали е така. Казвам какво е усещането на мнозина от хората. Та това ли е част от носталгията?
АС: Вие и двете неща, които казахте, са верни. А носталгията е естествено присъща на всяко по-възрастно поколение, но няма никакво съмнение, че у нашето, в нашето общество е силно разочарованието от тия 35 години безпътица. Силно е разочарованието от тъй наречения политически елит и неговата безпомощност добре да води съдбините на отечеството... Силно е разочарованието от състоянието на тежка безправовост, което е повече от беззаконие.
00:06:08 Усещането за несправедливост веднъж се проявява по линия на недоброто, недостатъчно доброто функциониране на системите, осигуряващи справедливост... Но втори път по отношение на преразпределението на благата. България произвежда 1 милиард лева на ден брутен вътрешен продукт и въпреки това имаме недофинансирани болници, имаме мизерстващи читалища, имаме мизерстващи хора. Това е лошо функциониране на държавата и то създава устойчиво вече десетилетия наред усещане за социална неспомени [sic].
? Ценностната Разруха в Образованието и Историческата Памет
00:07:23 АС: Един от тези лоши, ужасни процеси е ценностната разруха на българското образование. То загуби своята възпитателна функция. Аз няма да навлизам сега отново в тази тема, но е съдбовно важно училището да върне възпитателната си функция. Да отглежда хора, носещи и знаещи ценностите, изконните ценности на своя народ.
00:07:49 ЦР: Религия... [прекъсване]
АС: ...не е въпрос на един предмет, а на предназначението на училището. Сега се опитвам да помагам в работната група към работната група, създадена в Министерството на образованието и науката за преработване на общата концепция и оттам учебните програми по история и по български език и литература, за да се върне изначалният смисъл на това познание – да формира граждани с лице, с идентичност, с принадлежност, с чувство за дълг, с чувство за гордост от историята...
00:08:39 ЦР: ...Вие казвате учебниците и програмата по история, та все още има преподаватели, все още има, а пишещи учебниците, които пишат срамежливо за онези години по времето на комунистическия режим и диктатурата. Там е срамежливо. Много от децата не знаят важни факти от този момент. Как? Когато в обществото няма консенсус, на практика комунистическият режим обявен за престъпен от парламент и какво от това? Какво то?
00:09:20 АС: Когато се извърши преврат в една държава, а разбира се, 10 ноември беше на първо място вътрешнопартиен преврат, няма как обществото след това да е единно в оценката за непосредствено близкото минало... Но е сигурно, че ние изобщо се отказваме от ролята на историческата памет като критерий за преценка на миналото, на която да стъпим, за да преценяваме правилно настоящето и бъдещето...
00:10:00 ЦР: Много сложно ли е да прецениш какво са лагерите Белене например?
АС: Нека да го кажем много ясно. Коциан, много сложно ли е да кажеш какво беше това? Много сложно ли е да кажеш, когато са убити без съд и присъда елитът на нацията, стотици хора, хиляди хора, как да го, как да го опаковаш леко, елегантно, меко, да не засегнеш някого? Как става това?
00:10:37 ...10 ноември няма никакъв смисъл, ако ще сме общество, което забравя миналото си. И в този смисъл, ако допуснем да бъде съсипано отбелязването на 150-годишнината на Априлското въстание, само след няколко месеца... Обикновено инициативен комитет се създава и постановление на Министерския съвет за бюджет за целта се приема около 15 месеца преди тържествата. Сега остават пет и това все още не е направено. И започвам да си мисля, че това се прави нарочно от перверзна русофобия, от неадекватна преценка на важното и маловажното в миналото и в настоящето.
00:12:32 АС: И затова много ми се иска в нашия обществен разговор да се върнат тези две ключови теми. Темата за историческата памет и темата... Темата за смисъла на образованието, защото образованието веднъж създава граждани и втори път създава работна ръка. Колкото е по-добро образованието, толкова по-подготвена е работната ръка. Това означава по-добро качество на труда, по-висока конкурентоспособност на икономиката. Оттам съответно по-високи доходи... Лошо ни е образованието. И една много голяма западна компания преди няколко години се канеше да дойде и да прави заводи в България и се отказа, защото не може да си осигури достатъчно квалифицирана работна ръка.
? Криза на Управленски Идеи
00:13:47 ЦР: ...Тези три десетилетия и половина ние всъщност изостанахме дори от държави, които бяха от нашата черга, че и по-назад от нас в края на 80-те. Има ли криза на лидерство с оглед на това, което говорихме досега според вас? Криза на лидерство, някой, който да каже... да ни поведе...
00:14:20 АС: ...това е кризата на управленски идеи, кризата на държавническо мислене, защото лидерството само по себе си е сам юнак на коня. Лидер без идеи е водач на превозно средство. Лидер без представа къде иска да заведе държавата след 10 години и как да го направи, е чубанин. Държавата има нужда от не само ценностно, но и стратегическо мислене. Какво е ключово важно за нейното успешно развитие и как може да бъде постигнато на възможна социална цена? Не да умуваме дали и как ще закърпим бюджета, а да говорим за това за какво трябва да служи бюджетът.
00:15:05 ЦР: Финални изречение.
АС: А бюджетът трябва да служи за две неща: мощно икономическо развитие и подкрепа на тези сектори от обществения живот, които не могат без държавна подкрепа, каквито са образованието, здравеопазването и разбира се, регионалното развитие.
ЦР: Благодаря за този разговор. Благодаря и на вас, че отново избрахте лице в лице. Ще се видим след малко в 8:10.
00:15:23 [музика] [аплодисменти] [музика]
Ако желаете, мога да обобщя основните тези на професор Семов от интервюто.