На 11 ноември 2025 г. Окръжният съд в Ямбол, действащ като въззивна инстанция, потвърди прекратяването на гражданско дело, заведено срещу Прокуратурата на Република България. Искът, предявен от гражданина М. И. Д. от Ямбол, цели получаването на обезщетение по специалния ред на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е прекратено от първата инстанция – Ямболския районен съд, а впоследствие и от Окръжния съд, поради процесуална недопустимост на предявения иск. Анализът на съдебното определение разкрива ключовия юридически принцип, който е възпрепятствал разглеждането на претенцията по същество.

Сърцевината на спора: Търсене на справедливост срещу бездействие

Гражданинът М. И. Д. е търсил обезщетение в паричен размер - 10 хиляди лева  (за претендирани имуществени и неимуществени вреди) заради твърдяно незаконосъобразно бездействие от страна на Районна прокуратура – Бургас.

Конкретният повод за гражданския иск е бил отказът или бездействието на Прокуратурата в Бургас да образува или да работи по наказателно досъдебно производство, свързано с негова жалба. Жалбата е била засягаща оплаквания за твърдяно извършено престъпление (като например лъжесвидетелство). Недоволството на гражданина е било породено от факта, че оплакванията му по повод лични срещи и устни комуникации с различни прокурорски органи не са били удовлетворени и той е търсил съдебна сатисфакция за това, което възприема като прокурорски произвол или небрежност.

Два Процедурни Проблема, Водещи до Отхвърляне

Съдът не е разгледал съществото на претенцията, тъй като делото се е провалило още на етап процедурна допустимост по две основни причини:

1. Неизчерпване на вътрешнотоправните средства (ЗОДОВ)

Искът по чл. 2в от ЗОДОВ има субсидиарен (допълващ) характер. Съдът установява, че:

• Ищецът е подал жалба срещу бездействието на Прокуратурата в Бургас.

• Ищецът не твърди да е упражнил надлежно правото си на жалба срещу това бездействие пред по-горните прокурорски органи или пред съда, както е предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Следователно, гражданинът не е изчерпал всички налични процесуални средства за защита в рамките на наказателния процес, което е абсолютна предпоставка за допустимост на иска по ЗОДОВ.

2. Несъщественост на позоваването на европейското право

В жалбата си гражданинът се е позовал и на нарушение на правна норма от общностното право (ЕС).

Съдът обаче приема, че тази атака е несъществена и се отнася до допустимостта, а не до същността на спора. Тъй като в случая прокуратурата е действала на местно ниво по вътрешни дела, а ищецът не е доказал съществено нарушение на европейска правна норма, приложима пряко към този казус, европейският аргумент е бил отхвърлен като неотносим.

Извод и Съвет към Гражданите

Заключението на Окръжния съд е категорично: Делото е прекратено поради процедурни грешки на ищеца.

Важно е да се отбележи, че това Определение на въззивната инстанция не е окончателно. Въпреки неуспеха си в Ямбол, гражданинът има възможност да продължи правната си битка, като обжалва прекратяването пред Върховния касационен съд (ВКС).

Този случай е ярък пример за това, че дори най-силното чувство за справедливост и емоционалната убеденост в правотата на каузата, не могат да заменят стриктното спазване на правните процедури.

? Съвет: При търсене на отговорност от държавата или нейните органи, не бива да се разчита на емоциите, случайни съвети или на субективно чувство за справедливост. Адвокатурата не съществува случайно. След изчерпване на всички инстанции в България (включително ВКС), на гражданите остава възможността да търсят защита на правата си и пред международни съдебни органи, като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).