Всичко, което съм написал през тези години, не бих написал, ако не беше този град мой и ако не ми бяха близки неговите хора. С тези думи писателят Любомир Котев се обърна към препълнената и с правостоящи зала в Научно-техническите съюзи (НТС) в Ямбол по време на творческа среща, посветена на неговите 75 години.

„Истината е, че всички ние описваме собствения си живот, собствените си страсти, собствените изживявания – с мъката и радостта, делникът – радостен, тревожен, или Бог знае какъв. Описваме своето битие тук и сега. Или спомените и мечтите си в миналото или в бъдещето“, посочи Котев.

„И всичко това нямаше да го има, ако го нямаше моя град, ако ги нямаше хората в този град, ако не изстрадвах това битие, ако не живеех с техните радости, мъки и страсти, ако не се срещахме и виждахме по улиците, ако не мислехме в една или друга степен еднакво, ако го нямаше този прелестен наш град“, отбеляза той.

Другите за Любомир Котев

Мястото на Любомир Котев в съвременната българска литература очерта издателят и критик акад. Иван Гранитски. По думите му той е сред най-добрите и талантливи белетристи в новата епоха на България, следващи висока класическа традиция, както и сред авторите на най-модерните тенденции в прозата.

„Котев е от авторите, които съчетават няколко жанрови линии. И то по един блестящ начин“, подчерта Гранитски. Той направи препратки към някои от книгите на Котев – поредицата „Народопсихологии“, „Оптимистична теория за Бай Ганьо“, трилогията „Записки върху записките“, посветена на Захарий Стоянов, книгите за Йордан Йовков и Чудомир.

„Неслучайно Котев се насочва към някои от класическите наши автори. Големият писател не се бои да посегне към велики свои предходници, да ги анализира, да размишлява заедно с тях… Показва не само един изключителен интерес към народопсихологията, но и едно изключително приветливо, почтително, коленопреклонно даже, би могло да кажем, отношение към класиците. Това също е белег на таланта“, каза още той.

Като „най-модерните естетически пробиви в новата българска литература и проза“ той определи поредицата „Паралелни паранои“ от общи книги на Любомир Котев и Христо Карастоянов. Те не са само гордост на Ямбол, а са национални и европейски писатели, без да се шуми много около тях и без да получават различни грантове и политически оцветени награди, посочи Гранитски.

„Много съм радостен, че тази зала отдавна не е била с правостоящи, от целия спектър. Без да изпадаме в излишна провинциална фанфарност, тук е елитът на Ямбол“, отбеляза председателят на Дружеството на писателите в Ямбол – поетът Тенко Тенев.

„Малко са писателите от такава голяма величина, които творят и работят в родния си град. И това му прави чест“, посочи символичният домакин на литературната вечер Милен Михайлов, управител на териториалната организация на НТС в Ямбол.

„Ако половината България прочете половината книги на Любо, тя няма да бъде същата. Обаче, ако някой устремен читател достигне до последната му, той ще е написал още десет. Зърното, което произвежда Любо е духовност, патриотизъм и знание. И затуй то ще храни нас и поколенията“, каза журналистът Исак Гозес.

Това е най-големият писател, който е родил в своята 50-годишна история Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, отбеляза проф. д-р Ивайло Петров. „От името на Дружеството на писателите в Шумен му пожелаваме да не забравя думите на класика, че неговите книги все ще се четат“, допълни той.

Емоционална изненада на Любомир Котев поднесе неговата класна ръководителка – Йорданка Чапърова, която му подари своя картина и му припомни някои от ученическите лудории. Благодарности към него за рецензия на нейна книга отправи писателката Денка Илиева.

Приветствени думи към писателя казаха също заместник-кметът на Ямбол Енчо Керязов, кметът на община Тунджа Станчо Ставрев и кметът на Елхово Петър Гендов, на когото пък Котев е бил учител по български език и литература.

Десетата книга от поредицата „Народопсихологии“ на Любомир Котев

По време на събитието се състоя и премиера на десетата книга от поредицата „Народопсихологии“ на Любомир Котев (издателство „Захарий Стоянов“). Представи я акад. Иван Гранитски, който подчерта, че през годините авторът „не се уморява да дълбае в рудника на българската народопсихология“. В новата си книга той стъпва върху безброй информационни и литературни податки, посочи издателят.

„Тази книга е, според мен, най-компактната, най-силната, най-знаково натоварената от поредицата. Какво значи народопсихология в днешното подло, доста бравурно, недостойно и объркано време? Това значи да насочиш погледа си не само към историята, но и към философията на българската психика – защо ние днес сме такива“, каза Гранитски. „А, уви, били сме такива и преди 100 години и не сме се променили ни на йота“, цитира той фрагмент от новата книга на Котев.

Гранитски направи препратка към изследване отпреди 40 години на математика акад. Благовест Сендов и историка Николай Генчев. Според тяхната теория са необходими 25 поколения, или 450-500 години, за да се превърнат чертите на фенотипа в черти на генотипа. „Т.е. живеейки близо 500 години под робство, в генетичния код на нацията влизат робските черти. И вероятно Котев разсъждава и в тази посока“, отбеляза издателят.

„Тази книга и народопсихологическите изследвания на Котев са полезни, за да проникнем, да прозрем, да се отърсим от робското в себе си. Това е много трудно, но е душеспасително и полезно“, посочи още акад. Иван Гранитски.

Любомир Котев е роден на 1 август 1950 г. Завършил е българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 49 книги белетристични книги – сборници с разкази, публицистика, романи, пътеписи. Той е основател и главен редактор на в. „Делник" в Ямбол. Носител е на Националната литературна награда „Захарий Стоянов" (5 ноември 2017 г.). Котев е почетен гражданин на Ямбол от 8 юни 2020 г. Носител е на наградата за наука, образование и култура „Джон Атанасов“ на Община Тунджа (31 май 2025 г.).

Мира Безус
БТА