Няма пряк път към здравето. Няма и пряк път към победата. Има дисциплина и категорични избори. Здравето започва от това какво ядем и пием. Днес ще ви занимая с това как се ремонтира една продънена държава.

Аз съм Емил Йотовски и ако вие в момента ме гледате, значи изборите по един или друг начин вече са приключили. Шегувам се. Всички знаем как приключиха, но битката за нашата държава тепърва започва. Надявам се да съм благословен с интелигентна публика, която да осъзнава, че изборите са просто етап, а не резултат.

Шамани на бисквити: Провалът на социологията

Обаче преди да започна с днешната си тема, искам да кажа нещо за родната социология. Абе, вие социолози ли сте, шамани ли сте, гледачи ли сте? На бисквити, на боб, на леща ли гледате? Какво правите? Въобще не знам, но вие сте тотално зле. Може и в тясно професионалните ви цепнатини да си мислите, че изглеждате прилично, но в очите на хората сте тотална щета – като „Голф“ двойка, бит от градушка.

Вярно ли е, че социолог може да стане само човек с тотална двойка на матурата по математика? Защото аз нямам друго обяснение за това, което ни се случи. През цялото време срещам хора, които казват: „Аз съм изненадан от резултата. Аз съм невероятно изненадан. Просто тези резултати не съм си ги представял“.

Ами така е, когато в продължение на два месеца почти всички агенции единодушно твърдяхте неверни неща и обърквахте хората. Хората наистина не са длъжни да са социолози, но те ви имат доверие, а вие не го оправдахте. Вие пропускате не само детайли и тенденции – вие пропускате смисъла на нещата. Ако бяхте инженери, щяхте да правите мостове от безглутенови спагети. Ако бяхте лекари, щяхте да режете крака на хора с болки в корема.

Технология на псовнята

Същественият въпрос е: колко струва една псовня по ваш адрес? Ще ви дам технология как да го пресметнете: от едната страна на уравнението сложете парите, които ви дават, за да допуснете „необходимите неточности“, а от другата – псовните. Лесно е. Разлики от над 10-15% не са недоглеждане. Те са вашият професионален позор. Разлика от 40 места не е статистическа грешка – това са ментални аборти. Време е този феномен, който аз наричам манипулация, да си ходи и на негово място да дойде истинската социология.

План за оцеляване: Реанимация на нацията

Сега по темата. Предполагам, в момента няма човек, който да мисли, че нещата в държавата ни са наред. Моят честен отговор на въпроса „какво да правим“ винаги е бил: революция. Само че революцията на думи звучи жизнерадостно, а на дела е пагубна. Опитът показва, че първите, които няма да отидат на барикадите, са тези, които най-силно ви подканят да се бунтувате.

Ние сме народ, който се нуждае от спешна реанимация. Изчезваме! Ако нищо не се предприеме, само след шест месеца ще бъдем свидетели на първите гладни бунтове. Ето моите три точки за оцеляване:

Точка 1: Храната и фалшивото земеделие

За да не бъде една държава на командно дишане, тя трябва да има какво да яде. Помните ли Жан-Виденовата зима? Тогава бяхме докарани до състояние да нямаме хляб само с няколко движения. Днес положението е същото. Имаме какво да ядем, само защото слушаме. Сделката на нашите елити е: послушание срещу храна.

Нашето селско стопанство беше убито. Изключвам едрите латифондисти – те не са земеделци, те са „субсидаджии“. Те смучат субсидии и продават продукцията си за пари. Това е едър бизнес под държавно покровителство. Ако утре вносът на месо спре, след една седмица няма да има какво да сложите на масата. А нация, която разчита на половин декар картофи в задния двор, няма шанс да оцелее в историята.

Точка 2: Истинският суверенитет vs. „Урсулската Европа“

Стига с тези мисирски тъпотии – Москва ли е, чий е Крим ли е... Това не решава нашия суверенитет. България е в клинична смърт. Стига с мантрата, че Европа ни обичала. Нито ни чака, нито ни обича.

„Урсулската Европа“ е тумор. Това не е Европа на духа и откривателството. Това е пагубна организация. Градовете вече приличат на гета, в които процъфтява беззаконието, миграцията и наркоманията. Оцеляването не става с подмазване, нито с празни лозунги. Ако продължаваме така, след две години една средно голяма банка ще може да ни купи барабар с авторските права на химна, герба и персонала на Народното събрание.

Точка 3: Правосъдие или зверилник?

Първите писани човешки закони са създадени, за да пазят бедния от богатия и слабия от силния. Само тогава има баланс. Иначе живеем в зверилник, в който по-силните изяждат по-слабите, а по-богатите купуват по-бедните.

Когато правосъдието е инструмент за репресия, няма законност. Когато да си човек на правосъдието е „новото да си мутра“, нещата трябва да се лекуват оперативно. Най-правилно е да се каже – да се ампутират.

Заключение

Ако тези три точки бъдат засегнати в следващите 100 дни от новото ни правителство, може и да излезем на правилния коловоз. Но не очаквайте чудеса. Тези с чудесата отидоха под 1% и няма да припарят до редовно правителство – вероятно никога. Все едно не го разбирате и не го виждате.