Наблюдаващ и дедактор Мариета Сивкова: Неочаквани тайни, скрити в държавните планове за язовирите. Сериозен акцент върху Копринка и Жребчево

Всеки ден извършваме един прост акт – завъртаме кранчето и от чешмата потича чиста, прясна вода. Това е толкова рутинно, че рядко се замисляме за сложния път, който тази вода е изминала. Зад тази привидна простота се крие огромна и невидима за повечето от нас система от язовири, помпени станции, водноелектрически централи и регулации, която работи денонощно.

Най-интересните прозрения често идват от неочаквани места. В този случай – от един официален документ на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), наречен „Месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири“. Като сравним плановете за януари 2025 г. и януари 2026 г., пред нас се разкрива цял един скрит свят от изненадващи приоритети, сложна логистика и дори вековни културни традиции, вплетени в управлението на водните ресурси на България.

В следващите редове ще разкодираме тези документи, за да ви разкрием най-въздействащите и неочаквани тайни, които те крият.

 Водата за Кръста: Когато язовирът участва в Богоявленския ритуал

Оказва се, че освен за питейни, индустриални и енергийни нужди, държавната система за управление на водите предвижда и специални условия за провеждането на вековни религиозни традиции.

В графика за януари 2026 г. откриваме конкретна инструкция за язовир „Въча“. В нея е записано, че на 6 януари 2026 г., в часовия диапазон между 11:00 и 12:00 ч., трябва да се осигури изпускането на водно количество от 15.00 м³/сек в коритото на река Въча. Целта е изрично посочена: „безпроблемно провеждане на ритуал „Хвърляне на кръста“ в гр. Кричим“.

Прегледът на графика за януари 2025 г. показва, че това не е еднократен случай. Същата разпоредба съществува и там, което доказва, че ритуалът е постоянна и планирана част от управлението на водите. Този малък детайл в един иначе технически документ по един неочакван начин хуманизира процеса и показва как националните ресурси служат и на духовния живот на общностите.

 Невидимата река: Стотици милиони кубици вода за ток

Ако попитате някого за какво основно се използва водата от големите язовири, най-вероятният отговор ще бъде „за пиене“. Официалните документи обаче разкриват една съвсем различна картина. Производството на електроенергия е гигантският, почти невидим консуматор на водни ресурси.

Данните от графика за януари 2026 г. са категорични. Ето колко вода е предвидена за производство на ток само от няколко от най-големите ни язовири:

• • Язовир "Ивайловград":220 млн. м³
• • Язовир "Студен кладенец":150 млн. м³
• • Язовир "Кърджали":100 млн. м³
• • Язовир "Въча":80 млн. м³

За сравнение, нека видим колко е предвидено за питейно-битово водоснабдяване на някои от най-големите градове в страната за същия период:

• • София(от яз. "Искър" и "Бели Искър"): 11,7 + 2,2 = 13,9 млн. м³
• • Варна и Бургас(от яз. "Камчия"): 2,0 + 4,0 = 6,0 млн. м³

Разликата остава зашеметяваща. Водата, необходима за производството на ток от само тези четири язовира, надхвърля 27 пъти количеството, предвидено за питейните нужди на София, Варна и Бургас, взети заедно. Водноелектрическата енергия е един от най-големите консуматори на управляваните водни ресурси – факт, който остава скрит за повечето от нас, но е от ключово значение за енергийния баланс на страната.

 "Спящите" язовири: Защо някои огромни езера стоят непокътнати?

Докато едни язовири работят на пълни обороти, други изглеждат напълно „заспали“. В официалните планове откриваме, че за редица големи язовири е предвидено нулево използване на вода за месеца.

В документа за януари 2026 г. срещу имената на язовири като "Огняново", "Рабиша", "Порой", "Ахелой", "Пясъчник" и "Пчелина" стои лаконичният надпис: „Не се предвижда ползване на вода“. Това обаче съвсем не означава, че те са безполезни. Тяхната роля е по-скоро на мълчаливи пазители – стратегически резерви, които гарантират водната ни сигурност при продължителни засушавания или неочаквани кризи.

Конкретен пример за тази дългосрочна стратегия намираме в бележка към Черноморския район в графика за 2026 г. Там е записано, че „ВиК-Бургас“ ЕАД трябва да предприеме действия за изграждане на съоръжения, с които язовирите „Ахелой“ и „Порой“ да се превърнат в резервни източници за питейна вода. Това е в изпълнение на решение на Министерския съвет и показва, че дори „спящите“ язовири имат ключова роля в националната сигурност.

Сложният танц на водата: Кой дирижира язовирите?

Управлението на водите не е просто отваряне и затваряне на клапи. Документите на МОСВ го разкриват като сложен, координиран „танц“, в който участват десетки институции и компании.

Координацията е видима навсякъде. В плана за 2026 г. четем, че ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“ трябва „да работят в синхрон“. На много места се посочва, че графиците за подаване на вода трябва да бъдат „съгласуван между“ множество страни. Например, за язовир „Александър Стамболийски“ графикът се съгласува между четири различни дружества: НЕК ЕАД, “Напоителни системи” ЕАД, „Тракия 97” ЕООД и „Русгаз“ ООД.

Особено ясно тази взаимозависимост се вижда при язовирите, построени в каскада. Пример е каскада „Арда“. Това е хореография в реално време, където всяко действие по веригата надолу зависи от предишното – от „Кърджали“ към „Студен кладенец“ и накрая до „Ивайловград“. Тази сложна мрежа от зависимости е от решаващо значение за балансирането на конкуриращите се нужди на енергетиката, питейното водоснабдяване, индустрията и екологията.

Добрата новина (с една уловка): Язовирите се пълнят

Сравнението между данните за януари 2025 г. и януари 2026 г. носи и една добра новина – нивата на някои от най-важните за питейното водоснабдяване язовири се покачват. Като сравним наличния обем в края на 2024 г. (посочен в януарския план за 2025 г.) и края на 2025 г. (посочен в плана за 2026 г.), виждаме положителна тенденция:

• • Язовир "Искър":от 490,241 млн. м³ (дек. 2024) на 559,767 млн. м³(дек. 2025)
• • Язовир "Студена":от 15,935 млн. м³ (дек. 2024) на 23,743 млн. м³(дек. 2025)
• • Язовир "Бели Искър":от 7,260 млн. м³ (дек. 2024) на 11,549 млн. м³(дек. 2025)

Тук обаче идва и „уловката“. Тази положителна тенденция не е универсална. Някои язовири остават на критично ниски нива спрямо общия си капацитет, което показва, че управлението на водните ресурси остава регионално и постоянно предизвикателство.

Най-яркият пример е язовир "Пясъчник". Макар наличният му обем да се е увеличил леко от 14,122 млн. м³ (дек. 2024) на 17,570 млн. м³ (дек. 2025), това е капка в морето на фона на общия му обем от 206,530 млн. м³. Това е по-малко от 9% запълване. Това е ниво, при което осигуряването на вода за напояване през летните месеци става сериозно предизвикателство и напомня, че водните кризи са локални и реални заплахи.

Управлението на нашите води е сложна и многопластова история, скрита в страниците на официални документи. Тя разказва за баланс между икономика и природа, между съвременни нужди и вековни традиции.

Следващият път, когато пуснете чешмата, ще се сетите ли за сложния път, който водата е изминала, и за всички нужди, които е трябвало да обслужи, преди да стигне до вас?

Водното възстановяване на Източна Тракия: Управлението на язовирите „Копринка“ и „Жребчево“ между криза и предпазлив оптимизъм

Управлението на водните ресурси е непрекъснат баланс между нуждите на икономиката, населението и екологията. Сравнението на пълноводието и режимите на работа на двата ключови язовира в Източнобеломорския район, „Копринка“ и „Жребчево“, през януари 2025 г. и януари 2026 г. илюстрира една година на критично възстановяване и преход към по-устойчиво планиране.

Драматичният обрат в „Копринка“

Язовир „Копринка“ (с общ обем 142,214 млн. м³) беше в центъра на воден дефицит в началото на 2025 г., което наложи изключително строги мерки за управление.

Януари 2025 г. – Пълна забрана: Към 23 декември 2024 г. наличният обем на язовира е бил само 20,415 млн. м³. Този обем е бил определен като „драстично нисък“, което принуждава Министерството на околната среда и водите да забрани всякакво водовземане за януари 2025 г.. Единствената цел е била запазване и акумулиране на водния ресурс, като „Напоителни системи“ ЕАД е трябвало да предприеме действия за осигуряване на нуждите от алтернативни водоизточници.

Януари 2026 г. – Взет дъх: Година по-късно, към 23 декември 2025 г., наличният обем се е увеличил до 77,628 млн. м³. Въпреки че това е значително подобрение (повече от три пъти увеличение), режимът продължава да бъде предпазлив. Разрешеното ползване е минимално (0,0112 млн. м³), насочено предимно към промишлено водоснабдяване и напояване/водопой на животни.

Ключово управленско предизвикателство: В началото на 2026 г. управлението на язовира включва задължението при намаляване размера на пропуските от съоръженията, осигуряващи минимално допустимия отток (0,755 м³/сек), това количество да бъде компенсирано чрез изпускане на води в река Тунджа, което изисква съгласуване между НЕК ЕАД и „Енерго Про България“ ЕАД. Това показва, че дори при по-добро пълноводие, поддържането на речната екология остава приоритет.

Постоянството на „Жребчево“

Язовир „Жребчево“ (с общ обем 400,000 млн. м³) е с по-голям капацитет и играе важна роля в осигуряването на речния отток.

Сравнение на наличностите:

• • Януари 2025 г.: Наличен обем от 108,618 млн. м³.
• • Януари 2026 г.: Наличен обем от 148,450 млн. м³.

Въпреки по-големия наличен обем през 2026 г., разрешеното ползване в размер на 4,250 млн. м³ е идентично и за двете години. Този обем е разпределен, като 4,000 млн. м³ са за осигуряване на минимално допустим отток в реката (разпределени равномерно през денонощието), а 0,250 млн. м³ са за промишлено водоснабдяване на „Топлофикация Сливен“ ЕАД.

Пълноводието през януари 2026 г. е индикатор за възстановяване,. Очакванията са за разумно, а не  безогледно разхищение през следващите месеци.