Интервю: България и светът (Част II)
В.К.: Дами и господа, това е втората част на предаването България и светът с участието на професор Иво Христов. Ще говорим днес върху темите Европа, къде е България, разбира се, но и ще завършим това, което в първата част не успяхме да изговорим: Съединените американски щати, потенциална война между Съединените американски щати и Венецуела. Казвам здравейте и веднага на темата. Възможна ли е наистина война между Венецуела и Съединените американски щати или е само шум и дрънкане на оръжия от страна на Съединените щати и кампания, която предвидливо Тръмп провежда за някаква цел? Здравейте, професор Христов.
И.Х.: Здравейте. Честно казано, не знам. А-а начинът, по който се води подготовката за бойните действия – доколкото разбрах, преди 48 часа е затворено въздушното пространство над Пуерто Рико. А има цяла американска армада, която е ситуирана срещу венецуелското крайбрежие. Ясно показва, че поне там ще бъде проведена показателна операция. Може би аз не вярвам, че ще се стигне до слизане надолу на терена, до реална война с изпращането на американски сухопътни сили, тъй като това ще има гигантски рикошет върху авторитета на Тръмп вътре в страната, но че ще има някаква демонстрация на сила – това е повече от ясно, а че ще бъдат по всяка вероятност използвани този, тези активи на това, което се нарича южноамериканското или централноамериканското командване на Съединените щати в тази част на света също. Но до до война долу на терена едва ли. Имайте предвид, че Венецуела е една от най-добре въоръжените страни в Латинска Америка.
В.К.: Факт.
И.Х.: ...милитаризирано население в една степен. А и това означава, че ако те влязат в такава война, разбира се, това може да доведе до Втори Виетнам.
В.К.: Но преврат е възможен.
И.Х.: Възможен, разбира се.
В.К.: ...защото шефката на опозицията, лидерката...
И.Х.: Мария Корина я наградиха и с Нобелова...
В.К.: Това беше първият сигнал, че там се готви смяна на режима.
И.Х.: Точно. Въпросът е доколко Русия и Китай имат реалния ресурс да запазят венецуелския режим. Защото само преди 48 часа поредният АН от Русия занесе оръжие. Китай също ги снабдява с оръжие. Китай е най-големият търговски партньор пък на Венецуела. Не биха искали да загубят своите търговски връзки, които имат в района. И в Колумбия също са със сериозни търговски...
В.К.: Най-голямото дълбоководно пристанище от тази част на света е в Перу. И в Перу, между другото, сега го разширяват още допълнително.
И.Х.: А което означава, че Китай буквално, това е новата порта за Китай в задния двор на Съединените американски щати. Тръмп по повод на първата част на нашия разговор, Тръмп е упълномощен да извърши всички действия по елиминирането на каквито и да било възможности на неговите геополитически и икономически опоненти в лицето на Китай и Русия и Европейския съюз. И една от тези задачи, разбира се, е елиминирането на китайското влияние във всичките му форми в двете части на Америките. И в това отношение, според мен, той има пълен мандат, както има пълен мандат и от изхвърлянето на Китай, да речем, от Европа. Виждаме огромния натиск, който американците показват върху брюкселската администрация и конкретни, да речем, европейски правителства за прекратяването на всякакви връзки между Китай и Европа като алтернативен пазар за китайски стоки. И на трето място, разбира се, поради тази причина, в този контекст трябва да се разглежда и венецуелският конфликт. Разбира се, че става въпрос и за петрол, но той не е основен. Не е основно, а по-скоро за логистика и влияние.
В.К.: ...въобще в този свят, в който ние живеем, това са доста елементарни клишета, които ни обясняват дълбочината и сложността на проблеми, които са като матрьошка. Те са каскада. В края на първата част говорихме за брюкселския елит и въобще за Европа. В тази ситуация, в която тя скъсва, както разбираме и с Китай, най-вероятно всички търговски отношения може би отиват към кота нула и действително, ако бъде затворен и Ормузкият проток, това означава и петролно ембарго за Европа. Къде се намира обаче той след края на войната? С това бяхме започнали предния разговор, защото ако свърши войната, алибито за проваления европейски елит, къде отива? Какво се случва?
И.Х.: Това е въпрос на живот и смърт за сегашната управленска флора и фауна в Европа, тъй като този елит в този му жалък вид е продукт на сегашното жалко състояние на Европа. Той е закономерен резултат. Той не е случайност. Това не е природно бедствие, което се е появило от никъде. Той е резултат съзнателен, целенасочен на цялостното развитие на европейския проект в последните 50-60 години. А в този смисъл не можем да очакваме от резултата да елиминира причините, които са го довели на власт. Тези хора не са в състояние. Първо, те нямат визията, нямат интелектуалния капацитет, нямат интереса, дори да имат първите две, за промяна на сегашния социален и политически модел в Европа, защото това означава да си направят харакири. Няма как да стане.
В.К.: Дава ли време тогава Тръмп на Путин?
И.Х.: Това, което те правят в момента – да. Това, което те правят в момента, е за тях украинската война е всъщност много важен спасителен пояс за задържането на сегашното управленско статукво в Европа и затягане, ако може, на този режим в условията на военновременен режим такъв, чрез тотална милитаризация на европейската икономика и така нататък. Те си дават сметка, че ако Европа бъде оставена сама на себе си без руската заплаха, тя ще се разпадне веднага, защото ще се разбере, че царят е гол. Значи, сега не го знаем. Следователно те имат нужда от непрекъснато поддържане на украинския конфликт с цената на убийство на славяни, за да могат да оцеляват тези. А-а това, което прави Тръмп, е, че не мога още... някои анализатори много бързо направиха бравурни заключения, че Америка е почнала да изпълнява своите обещания. Намаляването на американските военни контингенти в Източна Европа, основно в България, Румъния, Чехия, ако не се лъжа, и прощавайте, в Словакия, още не означава, че има реално препозициониране на американските военни ангажименти в региона, но може да е някакъв знак, не знаем.
В.К.: Може би се е изтеглил към Венецуела, защото няма безкрайно много войници, която и да е била държава.
И.Х.: Това първо може да е просто обикновена ротация на военни части. На второ място, разбира се, факт е, че Съединените щати, откакто Тръмп дойде на власт, значително редуцираха своите ангажименти военни и разузнавателни в украинската война.
В.К.: То е вярно.
И.Х.: Факт е, че Европа не може да замести Съединените щати. Това е медицински факт. А поради тази причина всъщност може би аз не изключвам и този вариант, че за американския управляващ елит би било много изгодно Русия и Европа взаимно да си стрият челата в степите на Украйна. По този начин всъщност вие държите в шах един реален икономически конкурент и един реален военен конкурент. Разделяй и владей – старо като света.
В.К.: Консервативна Европа.
И.Х.: Искам да я видя. На този етап, ако си спомняте, имаше бравурни заключения с идването на Тръмп на власт, че това ще доведе до тръмпийска вълна в Европа и смяна на всички тези...
В.К.: Аз изповядвах да, за това. А вярвах в това или не, исках...
И.Х.: ...бъркаме да не бъркаме борбата с демокрацията и това, което не се иска, с това, което е. А в този смисъл, както беше казал мъдрият Ланистър от Game of Thrones. А-а така че това, което трябва да кажем в случая, е, че на този етап статуквото се окопа и се възпроизведе. А не виждам тръмпска революция, не виждам консервативна революция. Това, което виждам единствено като пробив са Словакия и Чехия, тоест...
В.К.: Унгария, където се беше всъщност...
И.Х.: Унгария. Ясно. Да. Даже тоест почва да се оформя плахо австро-унгарското ядро, за което сме говорили. Тоест под покрова на Обединена Европа, федерализирана Европа и така нататък всъщност започва да се осъществява регионализация на Европа. Европа на регионите означава всъщност, че Европа ще бъде просто само едно одеяло, под което ще се продължат процесите на отдалечаване и разкъсване на отделните региони. Нямат никакви общи интереси, да речем, Балканите или Централна Европа с тези в Северна Европа, Скандинавия или, да речем, Средиземноморска Европа, нямат.
В.К.: След Обединена Европа – Европа на регионите?
И.Х.: По всяка вероятност. Да. Всъщност Европа никога не е съществувала обединена, освен когато е окупирана от външна сила.
В.К.: Да. Забележете, че европейският проект стана възможен и успешен тогава, когато Съединените щати осъществиха десанта в Нормандия.
И.Х.: Да.
В.К.: Лондон възпрепятства ли в края на краищата или спомага за разпадането на Европейския съюз? Каква е неговата логика?
И.Х.: Естествено, че спомага. Това за тях е от огромно, така да се каже, значение.
В.К.: Коя част иска да влезе в ареала на владения Лондон?
И.Х.: Той няма да иска... Това е стара форма за осъществяване на контрол на едни или други процеси. Чрез манипулацията на процесите вие може да осъществите много по-голям контрол, отколкото с директно директно управление на някакви територии. Въобще сегашната политика няма нищо общо с политиката от времето на развитието на средновековието, в което количеството контролирана земя означава количество власт, мощ. Точно обратното е – когато вие контролирате ключови точки на света, вие сте в състояние всъщност да контролирате целия свят и икономично, и разумно, и ефикасно. В този смисъл това, което Англия и по-скоро английските елити правят, е всъщност това, което винаги са правили в последните 300 години: Никога да не се допуска обединение на Европа, което означава директна заплаха за Англия. Никога континентална сила една или две не трябва да осъществява тотален контрол върху континента, което означава моментална смъртна заплаха за Англия. Следователно, колкото повече Европа е разделена, колкото повече има разделителна линия, колкото повече войни има между тях, толкова по-добре за тях. Колкото и да е странно, британският интерес и руският съвпадат в цялата историческа перспектива на последните 300 години и за Русия всяко обединение на Европа веднага е означавало европейско нашествие в Русия. Само си спомнете...
В.К.: Мхм.
И.Х.: ...мога само да ги изброя. Значи Наполеон, а Хитлер, а преди това мога да ви дам пример, разбира се, в по-частична степен, да речем, шведското шведското нашествие. По това време Швеция е велика страна, която контролира целия регион на Балтика до Централна Европа, до Прага и Виена. И преди това, да речем, Стефан Батори и Реч Посполита, които контролират близо половината от територията на днешна Източна Европа. Така че и за Русия, и за Англия Обединена Европа е смърт или най-малкото заплаха, поради която причина те имат интерес от слаба и фрагментаризирана Европа.
В.К.: В новата салфетка къде стои Източна Европа?
И.Х.: Няма такова нещо като Източна Европа. Това е много хетерогенен регион. Източна Европа беше общ регион, когато в два случая той беше създаден като такъв от французите зад Версайския договор с цел да откъснат Германия от Русия, да създадат санитарен кордон между Германия и Русия и той да служи като враждебна, така да се каже, усмирителна риза и за Германия, и за Русия. Неговото спектакулярно разпадане с близка лига на Германия и разбира се с унищожаването на чехословашката държава и след това и на Полша показа, че това е било всъщност гигант на глинени крака. Малките мини-империи, изкуствено създадени, каквито Румъния, да речем, или Югославия, последваха тази съдба. А-а след Втората световна война този регион беше възстановен отново като санитарен кордон с обратен плюс.
В.К.: Мхм.
И.Х.: Съветският съюз създаде такъв коридор, създаде такъв такъв буферен пояс. А тъй като в руското и в съветското обществено съзнание той вече е болезнена точка. Никога повече 22 юни '41-ва, никога повече война на руска територия, макар че това се случи. А поради тази причина трябва да имате оперативен простор и трябва да имате буфер, който да ви гарантира това. Ролята на Източна Европа като общ регион... абсолютно хетерогенен. Няма нищо общо между България и Естония.
В.К.: Тогава ще преформатирам въпроса. Буфер. Докъде ще иска Русия да се стигне след края на войната?
И.Х.: Докъдето може.
В.К.: Докъде предполагате?
И.Х.: Формално тя заяви това със своя меморандум малко преди украинската война, на което никой не обърна внимание, а именно, че тя иска изтеглянето на военните ефективи на НАТО зад линията от '97-ма година. На нея ѝ се изсмяха, като ѝ казаха "да не сте губили Студената война". Директно ѝ го казаха цинично. На аргумента на руснаците: "но вие обещахте", те отсреща ѝ казаха: "няма го никъде написано". Там докъдето издадоха Горбачов.
В.К.: Да, разбира се. Пак се сещам за думите на Милюков в '917 година. "Измяна или глупост". Колебае се между двата отговора. И сега постепенно и плавно, бавно и полека, народът израснал с няколко века. Стигаме до темата България. В тази геополитическа тенджера под налягане. Нашето бъдеще? Орбан беше казвал преди няколко месеца, близо половин година: "слабите държави в трудните времена може да изчезнат. Тези, които се управляват от слаби лидери." Вашата обаче, вашата трактовка.
И.Х.: Бях си дал дума въобще да не коментирам България. Не виждам какво мога да кажа. Каквото има да е казано за България, вече е казано. Който има уши да слуша, който има очи да гледа, както е казал един известен български хан Умордак. А-а България преживява според мен последните си исторически дни. А това може да звучи като мизантропско заклинание, но това се базира на обективни факти. Страна, която намалява нейното население като шегренова кожа, вече около 5 милиона по с... отвратителна демографска, социална и всякаква друга структура. Страна, в която имаме вече разпадане на регионите вътре в страната.
В.К.: Мхм.
И.Х.: А страна, която всъщност представлява само важен геополитически ъгъл, който е на издръжка на Брюксел. България е много евтина страна, по-скоро управляема територия. Тя струва на Брюксел някъде около 2-3 милиарда евро на година, което е нищо. Страна, която всъщност има криминален паразитен елит, който в този смисъл е много лесен за управляване отвън, защото е уязвим. Той неслучайно е монтиран и неслучайно е възможен тук и сега в една сателитна страна. За да имате такова управление с такъв режим и с такъв елит, който е продукт на отрицателна социална селекция, ясно показва две неща: Първо, отвътре, отдолу, отвътре, от самата страна тя не е в състояние да роди друго. Тя не може да роди друга алтернатива и това е тежка присъда за моженето на българите в началото на XXI век. И от друга страна, разбира се, официалният рефрен, който също е верен, но който вътрешното българско съзнание използва като оправдание за собственото си безсилие: "Ами отвънка ни го наложиха." Отвънка са ви го наложили, защото вие толкова можете.
В.К.: Ако има дори 1% шанс за спасение, кое от това трябва да решите: образование, здравеопазване, култура, икономика, финанси, армия? Кое е първото нещо, което трябва да се възстанови, за да има шанс България според вас?
И.Х.: Няма да ви отговоря на въпроса по този начин, защото той е неправилно зададен, а следователно не може да има верен отговор. Както е казал другарят Ленин, първо трябва да решите генералния въпрос. Когато вие не сте решили генералния въпрос и тръгнете да се занимавате с решаването на частни въпроси – всичко това, което вие ми изброихте, са частни въпроси – вие винаги в процеса на техния опит за тяхното решаване ще се натъквате на нерешения генерален въпрос. Кой е генералният въпрос? Вие ми изброихте елементи от една система. Системата е порочна. Следователно елементите не могат да бъдат правилни. Не може да имате читаво образование в една примитивна страна. Не може да имате икономика, с която трябва да се развие по съответен начин в една сателитна територия. Не може да имате висока култура в една демографски и цивилизационно умираща страна. Не може да имате военно дело, при положение, че вие сте сателит, който е сринат до нивото на периферна територия със затихващи функции. Те са свързани помежду си тези неща. Само когато решите общия системен проблем, може да решите проблема на елемента на системата, а не обратно.
В.К.: А как се решава такъв видим системен проблем?
И.Х.: Системно. Това означава, че вие трябва да смените мястото на страната в геополитическото разделение на труда. Сегашното ѝ място води закономерно до този резултат, който вие ми описвате в момента.
В.К.: Добре. Аз ви благодаря за този разговор. Надявам се, че отново ще провеждаме такива разговори занапред. Аз за вас винаги.
И.Х.: Благодаря ви, за което.
В.К.: Дами и господа, това беше първото ни предаване България и светът. В него ще говорим за вътрешни проблеми. Ще търсим отговорите. Ние не търсим сензациите, защото затова има много други подкасти. Разбира се, много други отговори ще останат ненамерени, но разчитаме и на вас да задавате темите. Благодаря ви много. Бъдете здрави.