Интервю с Велислава Дърева, което анализира съвременните геополитически сблъсъци през призмата на историята, православието и ролята на големите световни сили. Авторката критикува действията на САЩ и Западна Европа, като ги обвинява в лицемерие и подклаждане на конфликти, включително чрез натиск върху държави като България. Централно място заема тезата, че се води целенасочена война срещу православието, разглеждано като последната духовна преграда пред западния модел. Текстът описва Украйна като бойно поле за прокси конфликт, който застрашава културната и религиозна идентичност на източните народи. Според изложението светът преминава през опасна фаза на историческа забрава и неонацизъм, маскирани като демократични процеси. В заключение се подчертава, че православната вяра е устойчив фундамент, който предпазва човека от обезличаване и духовна деградация.
Четвъртият райх и проектът „Пост-човек“: Цивилизационната битка, в която България е заложна територия
1. Въведение: Светът на прага на промяната
Днес светът не просто се променя – той се люлее върху развалините на една провалена етика. Официалните разкази ни упояват с обещания за мир, докато зад кулисите се коват оковите на нови, по-жестоки конфликти. Защо „миротворчеството“ винаги завършва с проливане на кръв? Защото това, което наблюдаваме, не е просто политическо пренареждане, а дълбинен цивилизационен сблъсък. Войната днес не е само за територии; тя е за самата дефиниция на това какво означава да бъдеш човек.
2. Парадоксът на „Миротвореца“: Тръмп и сянката на нови войни
Доналд Тръмп триумфално се завръща с аурата на спасител, който ще спре всички войни за три дни. Но фактите рисуват друга картина. Неговата инициатива за мир прилича повече на „частна фирма“, отколкото на легитимно международно усилие. Докато реториката е за деескалация, реалността е брутална: Съединените щати са струпали около Иран толкова оръжие, колкото преди инвазията в Ирак. Това не е „разходка на самолетоносачи“, а подготовка за удар.
България вече е въвлечена в този сценарий. На гражданското летище в София, а не във военна база, са разположени 10-12 американски самолета-цистерни. Тези машини не ремонтират „шахти“, както ни залъгват; те са предназначени да зареждат бомбардировачи във въздуха по пътя им към Иран. С това действие нашите „ястреби без мозък“ превръщат България в легитимна мишена. Тръмп тепърва ще разбере, че срещу себе си има държавник като Владимир Путин, на когото „номерата“ на бизнесмена не минават. Путин просто не трепва.
„Абсолютно лицемерие е САЩ – страната, която предизвика конфликта в Украйна с преследването на своите геополитически цели – изведнъж да се обявява за медиатор, докато същевременно продължава да напомпва региона с оръжие. Това е театър на абсурда.“
3. България като „Васална територия“: Цената на интеграцията
Западът никога не е гледал на бившите социалистически страни като на равноправни партньори. Ние сме третирани като „подмандатна територия“ – място за разграбване и методично обезлюдяване. За да ни „приемат“ в Европейския съюз, от нас бе поискано да извършим национално самоубийство: да унищожим икономиката, селското стопанство, армията и енергетиката си.
Ние сме в състояние на пълен васалитет. Решенията се вземат „от другата страна на океана“, а местният политически елит се състои от „ястреби без аргументи“, които обслужват чужди интереси, докато собственият им народ страда. България е превърната в буферна зона, лишена от суверенитет и глас.
4. Скритият враг: Православието като последната преграда
След падането на комунизма, западната геополитическа мисъл, водена от идеолози като Збигнев Бжежински и Карл Билд, посочи новата цел: Светото Православие. За тях то е „най-големият враг на западната цивилизация“, по-страшен дори от ислямския екстремизъм.
Зверската война срещу вярата днес се води в Украйна. Разграбването на Киево-Печерската лавра не е просто административен акт, а културен геноцид. Там, където Свети Киприян създава книжовна школа по модел на Търновската школа, днес се вихри неонацистки бяс. Българската държава позорно мълчи за съдбата на безценните български ръкописи и икони, които се намират там.
Трябва да направим фундаменталното разграничение: Православието не е просто религия (плод на човешка суета и институции), то е вяра – онтологична същност, срещу която „портите адови няма да наделеят“. Точно тази духовна устойчивост е това, което Западът не може да подчини.
5. Четвъртият райх и ерата на „Пост-човека“
Днешната русофобия не е случайна – тя е акумулирана омраза, която през 21-ви век роди „Четвъртия райх“. Колективният Запад свали демократичната си маска, разкривайки лицето на неофашизма. Този нов райх се гради върху разрухата на историческата памет. Те не могат да преглътнат факта, че над Райхстага се развя Червеното знаме, а не някое друго, и затова се опитват да изтрият истината.
Днешният брюкселски елит прилича на „холограми“ – абсолютно безчувствени същества, които не се вълнуват от страданието на собствените си народи. Тяхната цел е създаването на „пост-човек“. Според Велислава Дърева, днешните роботи имат повече мозък от това същество, което проектът „пост-истина“ произвежда.
Характеристики на „пост-човека“:
• Безисторичност: Същество без корен, което не познава истината за предците си.
• Безпаметност: Индивид с изтрит национален и културен код.
• Липса на идентичност: Човек без нация, без държава и без душа.
Когато един човек е направен „никакъв“, той лесно може да бъде превърнат във „всякакъв“ – удобен инструмент за манипулация от глобалния елит.
6. Заключение: Православният човек като алтернатива
Единствената преграда пред този лабораторен модел на обезличаване остава православният човек. Той е „друг тип човек“ – такъв, чиято памет и вяра не могат да бъдат изтръгнати, защото са вкоренени във вечността, а не в конюнктурата. Православният човек е по дефиниция резистентен към производството на „пост-хора“.
Възможно ли е съхраняването на вярата и паметта да бъде единственият ни изход от ерата на „пост-истината“? Или вече сме приели ролята на безгласни васали в един свят, който заменя човешкото с холограми?