×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Районният съд в Ямбол отмени сделка между баща и син, заради дългове към банка Featured

Четвъртък, 23 Април 2026 12:00

Районният съд в Ямбол обяви за относително недействителна имотна сделка, чрез която длъжник е прехвърлил своята част от апартамент на сина си, за да избегне удовлетворяване на вземанията на „Банка ДСК“. Решението на съда е взето въз основа на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), известен като „Павлов иск“.


Предисторията: Неизплатен кредит и публична продан

Сагата започва още през 2008 г., когато Т. К. Г. тегли ипотечен кредит в размер на 40 600 лв. за покупка на жилище на ул. „***“ в Ямбол. Поради спиране на плащанията, банката се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. През 2015 г. ипотекираният имот е изнесен на публична продан, но въпреки това част от дълга остава непогасена.

Сделката „в семейството“

През септември 2023 г. длъжникът, заедно с други съсобственици, продава целия апартамент на своя син – А. Т. Г. С тази продажба Т. К. Г. се лишава от своята 1/3 идеална част от имота. Според банката това е направено с единствената цел да се намали имуществото на длъжника и да се затрудни събирането на остатъка от дълга.


Мотивите на съда: Презумпция за увреждане

В своето решение съдия Георги Георгиев подчертава няколко ключови юридически факта:

  • Знание за дълга: Длъжникът е бил наясно, че има висящо изпълнително дело и неплатени задължения към момента на продажбата.

  • Роднинска връзка: Законът (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД) предполага, че близките роднини (в случая – синът) знаят за намерението на длъжника да увреди кредитора си. Тази презумпция не е била оборена в хода на делото.

  • Съмнителна цена: Съдът отбелязва, че сделката е изповядана на стойност, значително по-ниска от данъчната оценка на имота, което е допълнителна индиция за недобросъвестност.

Решението

Съдът обявява договора за покупко-продажба за недействителен по отношение на банката за 1/3 идеална част от апартамента. Това означава, че за банковата институция тази част от имота все още се води собственост на длъжника и върху нея може да бъде насочено принудително изпълнение.

Важно: Ответниците са осъдени да заплатят и направените по делото разноски в размер на 1476,51 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок. Случаят е напомняне, че прехвърлянето на имущество на роднини при наличие на дългове рядко успява да „спаси“ имота от съдебните изпълнители.

Какво е Павловият иск (чл. 135 ЗЗД)?Павловият иск, наречен на римския юрист Павел, е специален правен инструмент, с който кредиторът може да защити интересите си, когато длъжникът се опита да „изнесе“ имуществото си, за да не може кредиторът да се удовлетвори.Същността на иска
Според чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да поиска от съда да обяви за недействителни спрямо него всички действия (сделки, дарения, опрощаване на дълг и др.), с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът е знаел за увреждането.
Когато сделката е възмездна (като продажбата в случая), трябва да се докаже, че и купувачът е знаел за увреждащия характер на сделката.Важно:
Недействителността е относителна. Сделката остава валидна между продавача и купувача, но кредиторът получава право да насочи принудително изпълнение към имота, сякаш сделката не е била извършена спрямо него. Това позволява на банката да продаде имота на публична продан и да си събере вземането.
Основни предпоставки за уважаване на Павловия искСъдът проверява три задължителни елемента:
  1. Качество на кредитор
    Кредиторът трябва да има действително вземане спрямо длъжника (не е необходимо то да е изискуемо или ликвидно към датата на сделката).
  2. Увреждащо действие
    Длъжникът се лишава от имущество или го намалява по начин, който затруднява или осуетява удовлетворяването на кредитора.
  3. Субективен елемент – знание
    • Длъжникът трябва да е знаел, че с действието си уврежда кредитора.
    • При възмездна сделка – и приобретателят (купувачът) трябва да е знаел.
Законова презумпция (чл. 135, ал. 2 ЗЗД)
Когато приобретателят е съпруг, дете, внук, родител, брат или сестра на длъжника, законът предполага, че той е знаел за увреждането. Тежестта на доказване се прехвърля – близкият роднина трябва сам да докаже, че не е знаел. Ако не успее – презумпцията остава в сила.
Поуките от ямболския случай
  • Дори години след отпускането на кредита и след публична продан, банката може успешно да атакува сделка с близък роднина.
  • Продажбата на имот на син или дъщеря, докато има висящо изпълнително дело, крие висок риск да бъде обявена за относително недействителна.
  • Роднинската връзка значително улеснява кредитора – презумпцията за знание работи силно в негова полза.
  • Възмездността на сделката (че е платено) не е достатъчна защита, ако купувачът е близък роднина и не може да докаже добросъвестност.
  • Съдът обръща внимание и на цената – ако е значително под пазарната или данъчната оценка, това е допълнителна индиция за увреждащ характер.
Този случай показва ясно, че българското право не позволява длъжникът лесно да „прехвърля“ имуществото си към близки лица, за да избегне плащане на дългове. Павловият иск е един от най-мощните инструменти за защита на кредиторите, но същевременно напомня на всички граждани: когато правите сделки с роднини, особено при наличие на задължения, рискът е реален и трябва да се преценява внимателно.

Статията има познавателен характер. За конкретни правни съвети се консултирайте с адвокат.
 
 
Read 9 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2026 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */